Make your own free website on Tripod.com

Ескизи от София

по случай 17 септември - Денят на столицата ни

или

София във фрагменти

 

Кристина Славова, Радостина Белчева,
Сдружение На ти с Природата

 

 

1. Чужденецът в София

 

Навярно един от най-лесните начини да се запознаеш със София е като се сдобиеш с карта. Попадаме на справочник на Нашия град за 2 лв., който ни казва, че съдържа "безплатна" карта. И това е добре. Обикновено всяка карта, най-често безплатната, служи за две неща: показва пътя (транспорт) и къде можеш да получиш информация за всичко, което те интересува. Нашата карта обаче е малко по-различна. Статистически, ако съдим по знаците на нея, се оказва, че София е град на пешеходци, че посещаваме предимно "религиозни храмове", обичаме театъра и ядем в Макдоналдс - на това каним всеки, който ни посети. Специално са обозначени различните чужди ресторанти за бързо хранене, което е практично, защото са бързи, но и дискриминационно - малките кръчмички може и да са недоволни. Същото се случва и с хотелите. Всъщност най-забавното е, че чужденецът трябва преди всичко да бъде българин, примерно от Дрен, защото картата е на български. И тук изниква питането - защо град София има такова прекрасно издание с една безплатна карта за 2лв. в него, с най-хубавите хотели и ресторанти по нея и то на български. За нас значи? Гордост е да си софиянец. Само малко съмнително ни звучи родственото име на редакторката на справочника Л. Спирова с това на заместник кмета Б. Спиров, но нищо.

 

 

2. От балконите на София

 

Това вече е друга и то фатално смешна гледка - човекът-софиянец, пластичен като котка, се приплъзва между две паркирани коли, пресича на прибежки, подскача от плочка на плочка и излиза на платното по усет. Неговото дисциплинирано тяло е придобило нечувана ловкост и умение за избягване на опасността. От всякъде. Полезно за самосъхранението е! Само дето пуши по много. По улиците на София обикновено има много подвижни хора. Ако са спрели това е рядкост (просят, чакат - само веднъж ни се случи да срещнем разгорещен оратор от малцинствените групи пред Централна Баня). София не е музикален град като се изключат някои масови сценки, организирани от Софийска Община - бирени фестове и мижаво заплащане на рок-групи. Характерни места за града са спирките на градския транспорт - особен обект на внимание. И защото техният облик е от значение, някой трябва да го поддържа. Тенденцията е този облик да бъде в предпочитания за градоначалника цвят - син, да е от олекотен материал, за да се износва бързо и да има постоянно текучество на пари по поддръжката му. А защото само това не стига, малките кметове разпоредиха всички павилиончета, репове и сергийки да са направени от същия материал, същата фирма и т.н.

 

"Чистота София" АД - доброто предприятие, което се грижи за чистотата по улицата и усмихнатото настроение на софиянци. Освен, че интегрира ромите в обществото и плаща за реклами с красиви борчета от някоя рисувана картичка, май друго не върши. Е, такса смет се качи - по 60 лв. на семейство. И "хубавото" е, че гражданите пак нищо не казаха. А еко-НПО-тата клъвнаха и направиха най-загубения свой актив като опитаха да организират съвместно с тези, които им поставиха капана, акции по почистване. И не направиха нищо.

 

ОП "Зоомилосърдие" - предприятието, което ни помага в "борбата" срещу бездомните кучета. Програмите за намаляване на броя на бездомните кучета вече навъртат 5-та годинка и са успешни в поддържането на прираста им. София трябва да бъде ферма на безплатна кучешка суровина. Много хора се хранят от това и "деца гледат". А софиянци могат колкото си искат да си мрънкат под носа - и да са "за" и да са "против" все никак не ги огрява.

 

Тук някъде навярно трябва да се цитират и журалистическите разследвания на Виза Недялкова. Те бяха сензационни, но и те не получиха отговор.

 

Някак изглежда, че ние основно вярваме на приказката "всяко нещо с времето си" и чакаме, чакаме, чакаме.

 

А Софийска Община е един от най-богатите субекти в страната ни. Нейните чиновници са сред най-избраните по роднинство, кръв и приближеност. "Верни са като кучета".

Функционира почти като предприятие - в полза на частен интерес.

На първо място е по отсъствие на отговори на жалби, искове, становища.

Една от най-комуникативните институции в една посока: почти всички ежедневници популяризират мерките и официалната им позиция.

 

Къде е гражданството тук?

Няма го и скоро, вещаем ние, няма да проработи. И г-н Софиянски добре знае, затова може и да си позволи поредната реторика по случай празника на София. "Общинарят трябва да е наясно, че ние сме в услуга на гражданите, а не те в наша". И е точно така, но гражданинът е направен такъв, че да не търси услуга от общината, а само да й прави. И грешката не е само в гражданина.

 

 

(Град София, 17 септeмври 2001)

 

 

Published in the IWNS.org Website on September 17, 2001
©2001, by IWNS.org, for the text and the online version