Информационен лист
"За кучето добра дума кажете..."
Специалист по връзките с обществеността И.Л. Артеменкова
В продължение на много десетилетия градските власти водят безпощадна война с бездомните животни.
Днес вече мнозина са се съгласили с това, че уловът и унищожаването на животните не решават задачата за намаляване числеността на бездомните котки и кучета. Това е толкова очевидно и потвърдено от опита, че да му се противоречи е безсмислено. След като изучихме наличния опит и съществуващата практика в Русия и в други страни, ние въведохме формула №1: уловът и унищожението на градски кучета с цел съкращаване или поддържане числеността на популацията на тези животни е: - безсмислен поради силата на действие на биологичните закони, - той е вреден от гледна точка на санитарно-епидемиологичната обстановка, и - икономически неизгоден за града.
Изследванията на московските биолози по поръчение на управата на Москва в рамките на програмата "Животните в града" под ръководството к.б.н. А.Д. Поярков от Института по проблемите на екологията и еволюцията "Северцев" РАМН, който е също и член на групата по проблемите с кучетата към комисията по запазване на животинските видове към Международния съюз за защита на животните, доказват:
1. Популацията на бездомните кучета в Москва през последните години е ок. 25 хил. единици. Това означава, че на всеки квадратен киломитер от града се падат по ок. 25 кучета. 2. Кучешката популация е стабилна. Кученцата и кучетата, които са в повече загиват, а на мястото на уловените почти веднага идват нови. Да се ловят всички кучета едновременно е невъзможно, а популацията уловена наполовина бързо се възстановява поради силата на действие на биологичните закони. Самката нормално ражда кученца в полово съотношение 2:1 (на две мъжки едно женско), а при улов съотношението се променя в 1:1, т.е. женските стават двойно повече и те бързо възстановяват популацията.
Твърдението, че уловът подобрява санитарно-епидемиологичната обстановка в града е мит, създаден от самата система на улов. Изследванията под ръководството на А. Поярков (вж. Информационен лист "Резултати от изследванията на градската популация на скитащите кучета") доказват, че уловът способства за влошаването на езпизоотическата обстановка. Уловът е вреден от гледна точка на санитарно-епидемиологичната обстановка, тъй като старите кучета вече са преболедували от много болести и са придобили имунитет, докато младите кучета и кученцата, идващи на мястото на уловените, боледуват по-често. Миграцията на кучета от други територии, която започва след улова, е опасна от гледна точка на разпространението на различни инфекции.
Освен това кучетата, намиращите се на дадена територия, са се приспособили към нея, знаят къде да се хранят, как да издържат на студ, къде да пресичат пътищата, при тях са разделени териториите, установени са личностните отношения, те познават хората, живеещи на тази територия и как да се държат с тях. Кучетата, които идват на мястото на уловените, е нужно да си разделят територията, а това е причина за повече шум, те често са причина за пътно транспортни произшествия и създават повече конфликтни ситуации. И най-главното – уловът е икономически неизгоден за града: това е вечната прехрана на ловците, които съществуват на бюджетна издръжка. При улова и унищожаването парите се разходват неефективно и при това проблемът не се решава.
Като средно в гр. Москва за улова, задържането и унищожаването на едно куче се изразходват 800 рубли (250 за улов, 500 за задържане в течение на 10 дни и 50 за унищожаването); за улов, стерилизация и послеоперационно задържане на една кучка се разходват 1250 р. (250 за улов, 500 за задържане в течение на 10 дни, 500 за операция по стерилизация в съответствие с тарифите, определени с разпореждане на първия заместник на премиера при управлението на Москва от 11.06.99 №460-РЗП).
На пръв поглед уловът и унищожението излизат по-евтино, но при този метод мястото на уловеното животно след ок. 2 месеца заема друго животно. При улова и стерилизацията на женската тя се връща на същото място, недопускайки там други животни, способни да се размножават.
Разчет на ефективността на използване на средствата за едно кучешко място: За една година: - при улов и стерилизация – 1250 рубли - при улов и унищожаване – 4000 р. (по 800р. за 5 кучета) (За една година от една територия се улавят около 5 кучета, приходящи на мястото на уловеното или самката ражда кученца, от които за година оживяват 4-5, които подлежат на по-късен улов.) За пет години: - при улов и стерилизация – 1250 р. - при улов и унищожаване – 20 000 р (по 4 000 р. за 5 години).
В рамките на програмата "Животни в града" за реално съкращаване числеността на популацията на бездомните животни чуждестранният опит и научните разработки предлагат метод за улов и стерилизация на женски с обезателното им връщане на предишното място на обитаване. На запад този метод се нарича "Програма за улавяне, проверка, ваксинация, стерилизация и освобождаване на животните".
Информацията, отнасяща се до заболяванията от бяс и бездомните кучета – това е голословна спекулация, а не реални данни. Потвърждение, че основните приносители на бяс са бездомните котки и кучета, никога не е било потвърдено от данните на държавната епидемиологична инспекция в гр. Москва.
През 1998 г. от 135 случая на бяс при животни регистрирани в 20 района на Московска област и Москва, само 3 са безстопанствени кучета (две в Клинска област и едно в Серпуховски район). И това все още не означава, че тези животни са действително бездомни, възможно е в миналото те да са били нечия собственост и стопанинът им да не е установен. Бездомното куче трябва много добре да се потруди, за да се зарази с бяс (напр. да избяга в гората и да намери побесняла лисица); това е малко вероятно, тъй като бездомните животни са много внимателни, те винаги бягат от опасностите. За сметка на това кучетата, които са нечия собственост, от общата цифра болни от бяс животни, са повече от 17, и това е логично, тъй като домашните животни са по-доверчиви и им е присъщо да встъпват в бой, за да защитят себе си и стопанина. Но даже и ако тези 3 безстопанствени кучета наистина са били бездомни, то този процент (2.2%) е нищожно малък, за да се обявят бездомните кучета и котки за основен приносител на бяс. При котките ситуацията е аналогична...
Защитниците на системата на улова веднага въвеждат нова аргументация, според която бездомните бесни кучета са много, но е трудно да бъдат уловени. Но защо от 135 случая на заболявания от бяс при различните животни повече от 50% са лисици, а също така енотовидни кучета, гризачи и други животни, а бесните бездомни кучета, които постоянно се отстрелват и улавят заради борбата с беса е сложно да бъдат открити? За разлика от улавянето и унищожаването на животни предлаганият метод на стерилизация включва задължително ваксинация против бяс, което явно ще способства за подобряване на санитарно-епидемиологичната обстановка.
За съжаление, новият хуманен и ефективен метод на стерилизация на бездомните животни понастоящем предизвиква мощно съпротивление от страна на тези хора, структури и организации, чиято работа е построена на системата на улова и унищожението или по някакъв начин зависи от нея. Службата Госсанепиднадзор постоянно призовава за увеличаване улова на бездомни животни, основавайки се на увеличеното количество ухапвания от безстопанствени кучета. Тези резултати всъщност са следствие от метода на улова и унищожаването на животните, който десетилетия се е прилагал в Москва. Тази ситуация е била предвидена от биолозите, изследващи популацията на московските кучета: уловът провокира кучето към агресивно поведение (вж. Информационния лист "Резултати от изследванията на градската популация на бездомните кучета"). При анализ на жалбите на жителите на Москва относно агресивното поведение на бездомните животни се е изяснило, че ухапванията са били не от бездомни кучета, както е било заявено в жалбите, а от домашни или от животни, които охраняват обекти. Бездомното куче проявява агресия когато пази потомството си или при кучешките сватби, когато животните се бият на глутници. В този смисъл стерилизацията премахва основните конфликти, свързани с бездомните кучета.
Оригинално заглавие: "О бездомной собаке замолвите слово..." Автор: Специалист по связям с общественностью И.Л. Артеменкова Превод от руски език: Ина Ахмедова, Васил Стойчев
|
