Make your own free website on Tripod.com

Благословени да са децата и животните

 

Д-р Василка Зарчева,

специалист по детски и инфекциозни болести, н-к отделение МАБЛ "Св. Анна"

 

 

Вероятно не случайно природата е оставила един от най-вълнуващия си безусловен рефлекс след раждането - хватателния. Хващайки здраво в началото на живота си нашите пръсти, новороденото дете поставя в първите си часове пред чувствителния човек въпроса "кои ръце ще ме поведат, за да направя първите най-трудни и толкова важни за мен по-нататък стъпки." Възпитанието на детето започва от неговото раждане. Най-величествените негови добродетели - обичта и милосърдието към човека и природата - се изграждат паралелно още в началото на живота. Малкият човек е много повече зависим от грижите на възрастните в сравнение с невръстните животни. Поради това добротата, грижовността и всеотдайността детето проявява първоначално към животните. По-късно тези добродетели се проявяват и към хората, толкова по-искрено и по-силно, колкото са били проявени в детството към живата природа. Не всички, които са малтретирали и убивали животни в детството, са проявявали агресия към човека като възрастни, но почти всички убийци са извършвали това в детска възраст.

 

Първоначално трябва да научим децата да обичат, да ценят и да могат да се радват на всичко красиво и добро в природата, след това много по-кратък и лесен е пътят към възпитанието на любов, разбиране и способност за опрощение към човека. От всички представители на живата природа – кучето е животното, което най-много се стреми да бъде близо до човека, с невероятна любов и преданост, на каквито са способни малко хора. Някои родители ограничават контакта на децата с животни поради страх от заразни болести. Създаването на хигиенни навици на детето, както и добронамереното и грижовно отношение на възрастните към животните, целящо обезпаразитяване и лечение на болните, намалява значително този риск. Отделянето на децата от животните чрез омраза и необоснован страх е много по-неблагоприятно за тяхното развитие. Независимо, че се говори, че животните са първосигнални, аз съм убедена, че те имат душа и този, който може да се докосне до нея, да я разбере, има прекрасната възможност да преживява чисто и искрено онези чувства, които са присъщи на неповлияната още от негативните човешки несгоди детска душевност. Единствено алергията на някои деца към антигени, на които са източник животните, е основание за ограничаване на контакта с тях.

 

Тези, които се отнасят с милосърдие към бездомните кучета, обичат децата много повече от бездушните и жестоките, които не могат да видят и усетят със сърцето си, каква благодарност, преданост и обич залага нещастното животно дори само срещу коричка хляб или дори само топъл поглед.

 

Проблемите на българските деца най-малко са свързани със страха и опасността от заразяване от бездомните кучета. Този проблем, така както се решава в нашата страна, чрез убиване по варварски начин, малтретиране пред децата, провокира детски неврози и болезнени спомени до края на живота.

 

Защитата на българските деца е уместно да се насочи към малтретирането им в семействата и обществото, към мизерията в детските домове, към просещите гладни и премръзнали деца, които заспиват топлени от също така бездомните като тях кучета, към болните от наркомании, към сектите. Нека не включваме децата в озлоблението си към животните, загърбили много по-значими проблеми, за които не винаги имаме кураж да потърсим отговорност от властимащите. Независимо от трудното си ежедневие, да съхраним в себе си стремежа да насочваме децата към любов и състрадание. Защото този, който не може да обича, независимо от финансовото си състояние, е осъден на страдалчески живот. Децата родени вчера, днес и утре не заслужават такава съдба.

 

 

(Град София, 10.12.2001)

 

 

Published in the IWNS.org Website on February 21, 2002
©2002 by IWNS.org, for the online version