Приютът в "Лозенец" е печална гледка

"Нощен труд", 10-11 февруари 2000

Галя Дичева, представител на цар Симеон II у нас:

Приютът в "Лозенец" е печална гледка

Преди 2 месеца ми се наложи да отида в приюта в "Лозенец". Бях излязла на разходка с двете си домашни кучета, но те излязоха от входа преди мен - аз живея на партера. Докато изляза навън и колата ги беше прибрала. За да се добере човек до този приют обаче трябва да отиде в "Зоомилосърдие" - това е до гарата. Там издават бележка за достъп до приюта, но това става само в понеделник и сряда. Ако кучето е прибрано в четвъртък...

Не бяха склонни да ми върнат животните. Цяло чудо беше, че са живи, защото половината от кучетата, докарани със същата кола, вече бяха умрели. Всички животни бяха напъхани в една клетка, валеше дъжд, а те ги поливаха с маркуч, за да се свестят от упойките.

Впечатлението ми от приюта е, меко казано, печално. Странното е, че няма свободен достъп до този приют. Странното е и че ние сме единствената държава, освен Северна Корея, в която няма приет закон за защита на животните.

Свързано: Кучетата носят добри пари на убийците си – бивш служител на приюта в "Лозенец" разказва

Публикувано: в. "Нощен Труд", 10 февруари 2000 г. (бр.28/2000), стр.10

Автор: Галя Дичева

Published in the IWNS.org Website on July 17, 2002