Добре дошли в голямата безплатна ферма - гр. София

 

Един коментар върху:

Общината умъртвила 2240 псета до началото на май

 

(Статия, публикувана във вестник Сега на 11 май 2000 г.)

 

 

Няма друг такъв бизнес като бизнеса с кучешки суровини. В него не се влага нито един лев инвестиция:

1. животните се отглеждат (хранят се, лекуват се) от гражданите;

2. безплатно се събират, транспортират и избиват от общината, като всички разноски са за сметка на нашите данъци;

3. и накрая някой само обира печалбата, която е огромна, не само защото просто в тоя бизнес няма разходи, но и защото от един кучешки труп са използва практически всичко.

Един бизнес, в който пасивите - финансови, етични и емоционални, поемаме ние - като граждани и данъкоплатци, а активите потъват в нечии дълбоки джобове вече години наред.

Един бизнес, който ще продължава да процъфтява. Ако някой - ние, гражданите? - не спрем всичко това.

 

 

...Да си припомним една уличаваща статия от преди повече от година, пълна със самопризнания относно част от далаверите с кучешки суровини. Един репортер и един вестник услужливо се предлага (подлага?) на общинарите, излагайки манипулативно представени данни. Но самозабравили се, те за първи път споменават гласно за големия мръсен бизнес със суровини от кучешки трупове. Подходили са явно подценявайки интелигентността на обществото, изтъквайки колко е изгодно икономически това за него. Но всеки съвременен и информиран човек първо би се замислил и разтревожил за собственото си здраве, особено в светлината на новите разкрития относно болестта "Луда крава" и пряката й зависимост от фуражите с костно брашно.

Започват с едностранчиво поднесените данни за многобройните ухапвания от кучета, но без да отбелязват, че не се води официално отделна статистика за това дали се отнася за ухапвания от домашни или бездомни животни. Известен факт, е че ухапванията от кучета със стопани значително преобладават в общата статистика.

 

Не пропускат да изплашат хората със стария призрак на кучешката тения, разчитайки, че малцина знаят, че това е болест, с която е практически невъзможно да бъде заразено едно куче в града. Кучетата като междинен гостоприемник на паразита трябва да го погълнат от околната среда, например посредством сурово месо или екскременти от заразено селскостопанско тревопасно животно. За да се зарази човек с тения въобще не е задължително да е имал контакт с куче. Заразяването с тения е възможно да стане по всякакви други начини, включително и с консумацията на неизмита растителна храна по която има яйца на паразита; в крайна сметка това е болест на ниската лична хигиена. И един последен факт - тази болест не се предава чрез ухапване.

 

Накрая е потресаващото и ужасяващо признание - кучетата представляват ценна суровина, при това напълно безплатна за "бизнесмените", защото улавянето и избиването им се финансира от нас - данъкоплатците! Нещо повече - на някои хора им се иска да си построят екарисаж близо до София... И след като се е запознал с фактите човек започва да се замисля, в крайна сметка дали тези хора имат интерес да бъде ликвидирана кучешката популация в столицата? Или за тях е много по-изгодно да поддържат едно постоянно ниво на броя на кучетата в София и то за десетилетия напред, щом тепърва смятат да правят такива скъпи съоръжения?

 

От уроците по биология дори и шестокласниците знаят, че когато се избиват животните от дадена популация и броят им намалее, то тогава има повече храна и съответно оцеляват повече животни от младото поколение. Единственият сериозен начин за намаляване броя на кучетата в града ни е кастрация, която лишава животните не само от възможност за размножаване, но и от агресията им.

 

Не позволявайте да ви манипулират хора, които цинично прикриват личната си изгода зад загриженост за обществото!

 

Тези, които днес посягат на невинните животни в името на материалния си интерес, утре няма да се посвенят да посегнат и на вас и вашите деца!

 

 

(iwns.org)

 

София, 12 октомври 2001 г.

 

 

Published in the IWNS.org Website on October 12, 2001
©2001, by IWNS.org, for the text and the online version