Открито Писмо до г-н Симеон Сакскобургготски,

Министър Председател на Република България

 

 

Уважаеми господин Министър Председател!

 

Дейността на Гражданско движение за защита на животните бе подкрепена от видни български творци и учени - Йордан Радичков, Таня Масалитинова, Христо Стефанов, Мария Стефанова, Атанас Нейков, Генчо Стоев, проф. арх. Маргарита Коева, проф. д-р ф.н. Мария Попова и много други от:

- Софийската национална опера

- Хорът на Българското национално радио

- Софийската филхармония,

 

както и от най-авторитетните природозащитни организации:

- френската "Координация и информация в полза на животните мъченици"

- "Кралското дружесво за защита на животните от жестокост", Лондон, с президент Питьр Дейвис

- Немската "Писмовна верига Герлах"

- Германският съюз за защита на животните - Бон, президент Волфганг Аапел

- Професор Лео Брунберг - директор на Университетската клиника - Берлин

 

В защита на бездомните кучета в България се намесиха:

- Президентът на Бундестага Волфганг Тирзе,

- Външно министерство на федералната Република

- Еврокомисарят по присъединяването към Европейския Съюз Гюнтер ферхойген

- Евродепутати от Европейския парламент в Брюксел

- Председателят на Германо-българския форум в Бундестага и Подпредседател на фракцията на социалдемократите Гернот Ерлер

- Техни превъзходителства посланиците на САЩ, Великобритания, Германия, Кралство Холандия, Кралство Белгия

- Д-р Клаус Вагнер - известен немски микробиолог и вирусолог от Дружеството на сеньорите експерти - Бон

- Комитетът за защита на животните на юг - Мюнхен, който създаде Немският кастрационен център в София, работата му високо се оценява от нашата общественост.

 

С оглед същността на настоящия призив документираните писма, факти и кореспонденция ще бъдат публикувани в предстоящия да излезе от печат брой на списанието, което започваме да издаваме.

 

Можем ли да отминем с мълчание или пренебрежение реакцията на част от европейския политически елит и на неправителствените организации, на които ООН е дала големи права? Затова очакваме културата и цивилизацията да спасят беззащитните живи същества в България, жестокото избиване на които е узаконено от предишното Народно събрание под натиска на Столична община. За народните представители от 38-то Народно събрание хуманното отношение към животните се изрази в тяхното изтребление (Закон за Ветеринарномедицинската дейност, гл. 7, чл. 70, ал. 2).

 

В глава 7, формулирана като "Правила за защита и хуманно отношение към животните", се прие клауза, включваща поголовното им избиване. Такова законодателство няма нищо общо с европейското законодателство за защита на животните и излага уважаваните депутати на риска да бъдат уличени в некомпетентност, дори неграмотност в тази сфера, към която Европа, както е добре известно, е особено чувствителна. Това налага незабавен коректив на досегашната законодателна разпоредба (чл. 70, ал. 2 от ЗВМД) в съгласие с искането от 24.07.2000 г. на Европейския Парламент - Брюксел за мораториум върху убийствата на кучета в България.

 

Разтърсващите кадри на безпрецедентна жестокост от документалния филм на Павел Атанасов и снимковия материал на Мария Сестримска от Гражданско движение за защита на животните, направени в приюта в Лозенец към Общинско предприятие "Зоомилосърдие", оскверняват достойнството ни да се наричаме цивилизовани хора. Засягат също правото ни за участие в Европейските структури. Изследваните и документирани от много екипи факти, свързани с чудовищните издевателства над кучета в България са систематизирани, оформени и наскоро изпратени до Международната правителствена организация за защита на животните в Брюксел. Искрено сме благодарни на г-н Гюнтер Ферхойген за помощта, която освен човечност показва един жест, който в този пункт ни приобщава към голямото семейство на Европа.

 

Не може от касапницата Общинско предприятие "Зоомилосърдие" (и приютите към него в "Лозенец" и "Мировяне"), наречено от д-р Клаус Вагнер "Лагер на смъртта", да скочим направо в Европейския съюз. Не може убийците на кучета от "Зоомилосърдие" да вземат заплата по-голяма от заплатата на един народен представител. Това е чудовищен социален факт. Не може да ги пази полиция (която всъщност трябва да защитава беззащитните), а в същото време ловците на кучета да стрелят със стрелички с упойка по деца!

 

Това, което става у нас с кучетата, вече има абсолютно очакван и логичен нормален международен отзвук, който беше укриван досега от Правителствените институции и медиите. Немската организация "Писмовна верига Герлах", настоява пред Международния съд за правата на животните в Монтрьо, Швейцария, България да бъде дадена под съд за масови учийства на кучета и котки по най-садистичен начин.

 

"Ние не искаме за бъдещи партньори в ЕС страни, където се извършват жестоки престъпления към живи същества като нас, които трябва да страдат и тези, които са причина за това, да остават ненаказани и да пълнят джобовете си".

 

Оказа се, че Гражданско движение за защита на животните разчита на солидарност от страна на 30 природозащитни организации от Европа, на Комисиите на ЕС в Брюксел (което задълбочава и придава особен смисъл на общите ни цели) и до този момент по-лесно се свързва с ЕС и Президента на Бундестага г-н Волфганг Тирзе, отколкото с представители на Народното събрание, Правителството и Президента на Република България.

 

Г-н Министър Председател,

 

Приобщавайки се към Вашата надежда, че България е страна с не по-малко морални и духовни стойности от другите страни в Европа и света, Ви молим да проявите европейско отношение към проблема, който засягаме, и сегашното Българско Правителство да спре тази престъпна дейност на ОП "Зоомилосърдие" - София и то да бъде закрито. Да спре производството на костно брашно от кучешка суровина, за което има официални договори, и влагането му във фуражите, което е абсолютно забранено в Германия от 6 месеца, защото е един от основните фактори за болестта "луда крава".

 

Очакваме 39-то Народно събрание да приеме Закон за защита на животните, съобразен с основните тези на Европейското законодателство за защита на животните.

 

Вярваме, че тези, които вземат политически и законодателни решения, знаят, че защитата на животните не е изолирана дейност. Тя е част от моралната и социална загриженост за едно общество.

 

С уважение,

Мария Сестримска,

София Иванова,

Янко Попов -

Гражданско движение за защита на животните

 

 

София, 15 март 2001 г.

 

Публикувано в "Декларация на съвестта", март 2002

 

 

Published in the IWNS.org Website on March 23, 2002 ©2002, by IWNS.org, for the online version ©2002 Гражданско движение за защита на животните, за текста на писмото