Animalawbg Project - Home IWNS.org > animalawbg > факти >
> Намаляване популацията на бездомните кучета в град София, д-р Клаус Вагнер
CNN.com

  GERMAN | новини | проектът | факти | законодателство | участие | форум | контакт | линкове | търсене | tribute

Намаляване популацията на бездомните кучета в град София

(доклад на д-р Клаус Вагнер, експерт по ветеринарна микробиология, Германия)

 

25 април 2001 г.

 

 

За броя на странстващите кучета на територията на град София има различна информация. Данните се колебаят между 30 000 и 50 000 животни. Ако приемем последното число за възможно, тогава плътността на популацията би била повече от 40 кучета на 1000 души. Официално регистрираните домашни кучета в София са между 5 и 10 %. Относно размера на такса-куче авторът няма информация. Събираемостта на такса-куче трябва да се повиши, както и размерът й, за да бъде от полза за проблема. Популацията на бездомните кучета в града, в течение на 10 години, се е увеличила и расте постоянно без ефективни контролни мерки. За много от кучетата граждани полагат грижи и тези кучета показват при дадените обстоятелства едно приемливо ниво на обслужване и здраве. Частта на недохранените и открито болни животни не е значителна. Засягането от тении при уличните кучета, според изследванията е незначително - само 0,3% от 650 проби от изпражнения от бездомни кучета са с положителен резултат, по данни на проф. д-р Каменов, ветеринар-паразитолог от Лесотехническия университет (Ветеринарно-медицински факултет) в София. Агресивността не е правило, а по-скоро изключение.

 

За случаи на бяс в България не бяха получени данни от Националния Ветеринарен съюз. В WHO/OIETollwutReferеnz Zentrum (Информационен център по беса) в Тюбинген, за периода от 01.01.1991г. до 30. 09. 2000 година за България се намират данни за 26 случая по домашни животни (от които 4 кучета) и 125 случая по дивите животни (предимно лисици). През 1994 година се съобщава за смърт на човек от бяс. Данните по този случай са частични, непълни (липсва видът на животното и мястото), при това няма указания за разпространение на епидемия в страната, още повече за случаи на бяс на територията на град София.

 

За намаляване броя на бездомните кучета в гр. София по разпореждане на управата на града през последните 3 години са били залавяни и умъртвявани около 10 000 до 15 000 кучета годишно, почти 1/3 от популацията. През 2000-та година са били умъртвени 14 184 животни, а за първото тримесечие на 2001-ва година - около 3000. Видим успех относно плътността на популацията обаче не е установен.

 

 

Състояние на приюта "Зоомилосърдие" в кв. Лозенец, гр. София

 

Приютът за животни е градско съоръжение с 13 щатни и 13 нещатни сътрудници. Разходите за персонала, съгласно данните, възлизат на около 100 000 DM. Имуществените разходи са изчислени на около 366 000 DM за година.

 

При моите две посещения в изолатора за животни аз направих следните наблюдения, респективно на въпросите ми бе дадена следната информация:

-        агресивни и очевидно болни животни се залавят само след жалба от страна на граждани.

-        за улеснение, при залавянето на животните се използва лекарството Tranquilizer, чрез стреличка.

-        за петдневна работна седмица три екипа с три микробуса залавят общо между 50 и 100 кучета дневно.

-        отпадната вода от почистването на превозните средства се оттича в яма, която при необходимост се изпомпва и изхвърля в канализацията на град София. Дали има предварителна дезинфекция не е известно.

-        има седем клетки на разположение, в тях е претъпкано; животните имат възможност да бъдат на открито или на закрито. В закритото помещение има отопление. Дали функционира и дали е достатъчно не може да се прецени.

-        за животните няма покрив или къде да легнат.

-        панички за храна и вода в момента на наблюдението нямаше.

-        държането на кучета по никакъв начин не съответства на европейския стандарт (например на немската наредба за държането на кучета).

-        не е създадена възможност за разделяне на здрави от очевидно болни животни, както и от такива, които проявяват агресия.

-        няма свободна клетка за преместване на животни.

-        животните се хранят с обичайната суха храна и хляб.

-        отпадните води от клетките не се отвеждат съгласно ветеринарно-медицинските разпоредби.

-        Съгласно данните, трима ветеринарни лекари на смени провеждат кастрации. Оборудването на операционните зали е оскъдно. Бе ми докладвано, че през изминалата година, според сведенията, около 1000 животни са били кастрирани и предадени на стари или нови собственици срещу заплащане от 24 лева. Една генерална кастрация и следващо настаняване на старото място не е предвидена, тъй като законът от май 1999-та г. не разрешава такова действие.

-        При моите посещения аз не видях нито хирургически инструменти, нито възможности за тяхната стерилизация. Казват, че всеки от тримата ветеринарни лекари ползва собствени инструменти и носи по този начин отговорност за операциите. Докладвано ми бе, че въпреки това тримата лекари извършват добра работа.

-        ако в 14 дневен срок животните не бъдат потърсени от стари или нови собственици, кучетата биват приспивани от лекарите с Phenobarbital. На моята молба да разгледам книгата за упойващите средства ми бе казано, че в момента се намира в офиса на г-н Попов, в града. Това според валидните международни разпоредби за работа с упойващи вещества е нито обичайно, нито допустимо. Една седмица по-късно при повторно мое запитване ми бе отговорено от г-н Попов, че книгата тъкмо в този ден била при него за контрол. Аз се опитах чрез упълномощени лица да обясня на г-н Попов, директор на общинско предприятие "Зоомилосърдие", вида и начина на ползване на упойващи средства и контрола им.

 

 

Състояние на екарисажа в град Пловдив

 

Инсталацията е приватизирана, техническото оборудване е остаряло, хигиената е на мизерно ниво. В България има 6 такива инсталации, след като достатъчни биха били 2. Обработката на мъртвите кучета все още е безплатна, само град София от февруари месец 2001 г. плаща месечно 300 лв. В България няма каса за епидемия от животни по образеца на Германия, също така липсва един общ закон за отпадъците. Капацитетът в град Пловдив е само 50%, производителността в момента възлиза на 2000 тона трупно животинско брашно за година. По данни на техническия директор, материалът се обработва при 137 °С, при 4 бара налягане на 30 минути. Продължителността на един цикъл е 6 часа и 30 минути. В случай, че тази информация е вярна, тогава са оказва, че са създадени по-добри технически условия от тези в Германия. Аз не можах да установя присъствие на ветеринарен лекар, който да контролира температурата, както е обичайно. Проверката за стерилност и съдържащи се вещества се извършва в собствена и, по техни думи, независима лаборатория. Сътрудниците са 60. Кучетата се доставят 2 пъти седмично с товарна кола заедно с друг материал. Според собствени изчисления, частта на мъртвите кучета само от София възлиза най-малко на 2,5% от общата маса, и с това се нарежда на второ място спрямо другите градове по трупно кучешко брашно. На моя въпрос, дали частично се изтегля мазнината на бездомните кучета и се използва, отговор ми бе отказан. Поради известни организационни причини не можах да придобия собствено мнение по въпроса.

Добитото животинско трупно брашно се продава на селяните и ферма за угояване на свине. На моя въпрос относно съществуването на фабрика за фуражни средства, която да изкупува суровината, отговор също ми бе отказан.

 

 

Организации за защита на животните в София

 

Със защита на животните в София се занимават следните:

National Foundation for Animal’s Defence – Ани Коевска

Bulgarian Society for Animal Protection and Preservation – д-р Стоянов и Василка Хенш

Tierhilfe Süden - Ренате Бергандер

AFA Foundation – Аксиния Боснева

National Union for Ethics and Animal Defence – Пламен Беловски

Help to the Animals - DARA – Ели Томова

The Federation for the Welfare of Street Dogs – Патрисия Дрисбеил

Dogs Friends – д-р Кръстев

Civil Society for the Protection of the Animals – Мария Сестримска

 

Всички те имат за цел да намалят броя на бездомните кучета в София по хуманен начин. При първите 3 организации се извършва кастрация.

Някои природозащитни организации получават понякога незначителна финансова подкрепа от града, други се финансират от български или немски дарения.

 

На територията на университета Tierhilfe Süden има изграден с чисто немска помощ един център за кастрации на кучета. Тук студентите от ветеринарния факултет, под ръководството на опитни ветеринарни лекари, имат възможност да асистират при операциите.

 

 

Предложения за промяна на съществуващата ситуация

 

Напълно ясно трябва да се посочи, че действията на градската управа да намали броя на бездомните кучета чрез умъртвяване няма да доведе до успех. Произведеният по този начин вакуум незабавно се заема от животни от околността и една нова вълна на размножаване е в ход. Опасност за населението от кастрираните кучета няма. Кучетата навсякъде са доверчиви, организациите за защита на животните редовно ги ваксинират срещу бяс и обработват против паразити. Градската управа трябва ясно да изясни, че популацията на кучетата в град София също реагира по известни правила на екологията. На Световната здравна организация този проблем е известен от години и са представени обширни изследвания в стандарта на WHO "Guidelines for Dog Rabies Control" (Ръководство по контрола на беса при кучетата) и са в глава "The Dog Population in Urban and Rural Areas" (Популацията на кучетата в градските и селски райони), и "Planning and Management of Control Programs" (Планиране и ръководене на програми по контрол). Методите за това са описани.

 

Междувременно признат факт е, че дълго време в различни (преди всичко азиатски и южноамерикански страни) методите за масово унищожение чрез стрихнин остават без успех. Един по-нататъшен аргумент срещу такива действия е опасността от съдържащите се силно отровни вещества за други животни, хора и околна среда. Допълнителна информации за контрол над кучетата може да се намери в Интернет при задаване на ключовите думи "stray dog control".

 

 

Приютът в Лозенец

 

Така нареченият приют в Лозенец по мнението на автора е само един лагер на смъртта.

Видът на общуване с хванатите животни не е приемлив. Част от финансовите средства (за улавяне и умъртвяване) трябва да се насочат за подобряване на инсталацията. Целта трябва да е: изграждане на дом за животни по европейските стандарти.

 

Накратко в дома за животни в Лозенец трябва да се извършат следните подобрения:

-        броят на залавяните кучета да се съгласува с организациите за защита на животните и да се редуцира, така че двуседмичното настаняване да съответства на европейските наредби за затваряне на кучета.

-        броят на местата за затваряне трябва да се увеличи най-малко на 10, по-добре 14, за да бъде изпълнимо едно прегледно (нормално) държане на животните по време на техния престой.

-        евтаназия на болни и агресивни кучета да се провежда само с признати, одобрени медикаменти, и само от един ветеринарен лекар.

-        на място да се води книга за упойващите средства, която може по всяко време да се представя на упълномощените лица за преглед.

-        достъпът да Лозенец трябва да е оформен с транспорт.

-        процедурата от Лозенец да се получи куче трябва да бъде бърза, небюрократична и проста. Описаните дълги пътища от една администрация към друга и прекосяването на града не са приемливи.

 

Към служебните задачи на ветеринарните администратори принадлежи контрола по спазване на постановленията за защита на животните. Приютът в Лозенец също трябва да се контролира от такава служба. Препоръчително е и участието на организации за защита на животните.

 

-        докладвано бе, че съгласно закона от всяко хванато куче се взема кръвна проба и се изпраща във ветеринарния институт за изследване на инфекциозни болести. Резултатите от тези изследвания са достатъчни за заинтересованите.

 

 

Законодателство за защита на животните

 

Защитата на животните за момента в България не е в един отделен закон, а се намира в рамките на Ветеринарния закон (публикуван в Д.В. №42/1999 г., страница 9), глава VІІ.

Чл. 70. (1) Безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата.

(2) Непотърсените до две седмици животни по ал. 1 се подлагат на евтаназия.

 

Чл. 71. (1) Евтаназията на животните се извършва от ветеринарен лекар.

(2) Евтаназия се допуска при:

1. случаите по чл. 70, ал. 2;

2. безнадеждно болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болка и страдания;

3. необходимост от предотвратяване и ликвидиране на остро заразно заболяване при животните или на заболяване, представляващо опасност за здравето и живота на хората (зоонози);

4. приключване на експерименти по чл. 68, ал. 1, т. 3;

5. животни, чието поведение представлява доказана опасност за живота и здравето на хората и животните.

 

Съществуващият закон легитимира с това убийствата на животните.

Контролът по спазването на един закон за защита на животните е задължение на органите на ветеринарното управление, на НВМС.

С оглед стремежа към членство в ЕС в близко бъдеще, защитата на животните трябва да бъде вкарана в един отделен закон по образеца на Швейцария или Германия и да бъде хармонизиран в съответствие с Брюкселските наредби.

 

 

Съвместна работа с организациите за защита на животните в София

 

Организациите за защита на животните в София, които се стремят към подобряване на досегашното положение, имат шанс да бъдат чути само тогава, когато говорят в един глас. Конкуренцията и завистта вредят на техните дела. Без една обединяваща организация, може би по образец на Немския съюз за защита на животните, техните досегашни постигнати успехи, при тежките финансови и политически условия, няма да могат да се разрастват по-нататък. Трите организации за защита на животните, които вече провеждат кастрация, би трябвало да помислят за това дали от приюта в Лозенец с тяхна помощ може да се изгради един действителен приют и център за кастрация.

Град София се състои от 24 градски части  - едно съществено подобряване на положението би могло да се постигне ако общината предостави на разположение на организациите за защита на животните в различните части на града повече сгради за изграждане на други центрове за кастрация във вид на самоосигуряващи се проекти. Животните се обработват от ветеринарни специалисти, след това се нуждаят от зали за следоперативни грижи до оздравяването им. Организациите би трябвало да представят своите предложения писмено на общината. За планирането на техните действия са необходими твърди обещания за очаквана финансова помощ. Кастрационни центрове не се изграждат бързо, би трябвало усилено да се търси съвместната работа с практикуващите ветеринарни лекари и финансова подкрепа за извършваната работа. Постигнатите успехи до сега в отделни части на града са многообещаващи.

 

Между управата на град Варна и немското дружество за защита на животните "Немско-българска помощ за уличните животни" съществува договор, по който двете договарящи се страни са съгласували съвместната си работа за защита, както и за редуциране популацията на уличните кучета в града чрез интензивна програма за кастрация. Като Приложение 2 е приложено копие от договора и би трябвало да служи като мостра за подобен договор в град София.

 

Туризмът със сигурност не играе еднаква роля за град София както за град Варна, но за в бъдеще трябва да се разчита на развитие. В случай, че методите за редуциране популацията на кучетата, които се използват от управлението на град София, получат широка публичност в страните на туристите, това означава една значителна загуба на имиджа на града. Ръководството на град София и организациите за защита на животните имат шанса чрез коопериране да реализират един проект за хуманен контрол над бездомните кучета, който може да бъде модел и за други градове в България.

* * *

 

 

(Настоящият доклад се публикува с изричното съгласие на Автора и г-жа Посланичката на Федерална Република Германия за публикация на интернет страницата на сдружение "На ти с природата", гр. София)

Published in the IWNS.org Website on February 9, 2002