Съдържание:
|
Раздел 1: Общи положения
Раздел 2: Грижи и подслоняване на животните
Раздел 3: Действия спрямо животните
Мотивация на д-р Орлин Драганов, ПГ на БББ
|
Раздел 1: Общи положения
|
Чл. 1. Този закон има за цел:
- да регулира отношението на хората към всички животни
- да регламентира действията спрямо тях
- да осигурава защитата на животните
Чл. 2. Правни разпоредби по този закон могат да бъдат издавани и в случаите за приложенията на наредбите, директивите или решенията на Съвета на Европа или Комисията на Европейската Общност, както и на останалите международни конвенции и да бъдат съгласувани с Българският Национален Съюз за Етика и Защита на Животните (БНСЕЗЖ). Този закон е свързан и с редица международни конвенции задължителни и за страните от Европа.
Чл. 3. На неправителствените организации, свързани със защитата на животните, притежаващи опит и компетентност в тази област, да се осигури реално участие при изготвянето и приложението на този закон, по силата на международните конвенции (Конференция на ООН по околната среда и развитието - Рио де Жанейро, 1992 г.).
|
Раздел 2: Грижи и подслоняване на животните
|
Чл. 4. Всеки, който притежава животно, трябва да го храни, да го подслонява и да се грижи според нуждите му в съответствие с неговия вид и неговите потребности и не трябва да ограничава възможностите на това животно да се движи, по такъв начин, че да му причинява болка или страдание.
- Помещенията, в които се подслонява животното, трябва да притежават изисквания за осветление, вътрешен климат и всички други условия, необходими за нормалното развитие и живот на животното.
- Регистрация, данъци и такси за домашните животни. [...]
- Ваксиниране и системни наблюдения на състоянието на животното от специалисти. [...]
Чл. 5. Условия, на които трябва да отговарят Животните на обществени места, в превозни средства и в природата:
- големите кучета да се водят от стопаните с каишка и намордник.
- Всеки притежател на куче е задължен да почисти мястото, където животното е замърсило.
- Пътувания в чужбина с куче.
Пътуването с влак и самолет са разрешени като за различните страни съществуват различни наредби.
- В страната, в градския и междуградския транспорт се разрешава пътуване с кучета и котки, като се спазват правилата в съответствие с чл. 4 (т.1 и т.2).
Чл. 6. Дивите животни подлежат на опазване и разумно ползване, за да се съхрани биологичното разнообразие на страната ни.
- Правните разпоредби за ловуването да бъдат преразгледани и променени съобразно международните изисквания по този въпрос, като дейността им строго се регламентира.
- На всички бозайници и птици, които живеят на свобода, както и тези, които са поставени в резервати, трябва да бъде осигурена защита.
Чл. 7. Бездомни животни - хуманно отношение при разрешаване на проблема с тях.
- Грижите за бездомните животни да бъдат под контрола на БНСЕЗЖ, който има разработена програма и дейност по този въпрос.
- Настаняване в пансиони, стационари или определени защитени зони в зависимост от условията. Защитените зони са места, където за животните се грижат хора и независимо, че не живеят в домовете им, имат своето социално определено място, свързано, с взаимоотношения с човека и за тях се осигуряват ваксини и системни наблюдения чрез БНСЕЗЖ.
- Никой не може да държи пансион за животни, освен с необходимото разрешително, даващо съответните пълномощия, съобразени с постановленията на Акта за пансиони за животни.
- Мерките срещу болестите по бездомните животни да бъдат чрез предпазванията им от заболявания чрез ваксини.
- Ограничава се размножаването им чрез стерилизация.
Чл. 8. Забранява се:
- Да се бие, рита, отнася зле, прегазва, пренатоварва, преуморява, измъчва, дразни или плаши някое животно.
- Да се предизвиква или взема участие, пряко или косвено, или да се присъства на специално организиран бой между животни или преследване на едно животно от друго.
- Никой не може да изгони или изостави животно, за да се освободи от него.
- Да се изисква от едно животно да изпълнява такива действия, за които то не е дорасло, отчитайки неговото състояние или действия, които не са по неговите сили.
- Да се обучава едно животно, ако обучението е свързано с болки, страдания или щети за животното.
- Да се настройва едно животно срещу друго живо същество.
- Никой не може да използва дадено животно за снимане на филм, ако тази дейност е свързана с причиняване на болки, страдания или щети на животното.
- Никой не може да използва върху дадено животно стимулиращи средства.
- Кучетата и котките - домашни и безстопанствени - са защитени от 5-тата международна конвенция за защита на животните.
- абсолютно се забранява убиването им и търговията с кожите им;
забранява се използването на кучета и котки в медицинските учебни заведения, институти и други учебни заведения;
- абсолютно се забранява на ловците да участват в акции по избиването на кучета и котки, тъй като това не е съобразено с международните правни норми.
- Забранява се използването на животните в трудова дейност, вредна за тяхното здраве, опасна за живота им или която може да спре нормалното им развитие.
- Пределната възраст за използването на различните животни в трудова дейност, е съобразена с техните видови възможности и се урежда с правилник.
- Забраняват се методите на държане на животните, които са в явно противоречие с принципите за защита на животните, а именно определени видове да се държат в клетки и на тъмно.
- Забранява се рязането на уши, опашки и всякакви органи на кучета и котки.
- Забранява се внасянето и отглеждането на бойни кучета като питбултериери, ротвайлери и други от тоиз вид.
- Забранява се използването, обучението и търговията с животни от всички видове, с изключение на цирковите и зоопарковите, за които са регламентирани правни наредби.
|
Раздел 3: Действия спрямо животните
|
Чл. 9. Спрямо едно животно може да бъде извършено действие, свързано с причиняване на болка, само ако животното бъде предварително упоено. Упояването трябва да бъде извършено от ветеринарен лекар. Цялостно или частично ампутиране на части на тялото или органи не е разрешено. Забранено е и подрязването на ушите и опашките на кучетата, едно силно болезнено действие, което всъщност служи за задоволяване на човешките прищевки.
Чл. 10. Опити с животни
Опити с животни по смисъла на този закон са действия върху животни за експериментални цели, които могат да причиняват болки, страдания или щети на животнитe.
- Опити с животни могат да бъдат извършвани само ако е наложителна някоя от дадените по-долу цели:
- предпазване, разпознаване или терапия на болести при човека или животните;
- изпитване (тестване) на вещества или продукти, за тяхната безвредност за здравето на хората или животните.
- Фундаментални изследвания.
При взимане на решения дали опитите с животни са наложителни, особено важно е да се вземе предвид съответното ниво на научните познания и да се провери дали преследваната цел не може да бъде постигната чрез използването на други методи.
- Всеки, който извършва опити с гръбначни животни, трябва да получи разрешение за съответните опити от упълномощени органи.
Чл. 11. Издаване на разрешителното.
- Опитите с животни, нуждаещи се от разрешително, трябва да бъдат ограничени до абсолютно необходимия минимум.
- Разрешителните се издават само на научни ръководители на институти или лаборатории, които се съобразяват с чл. 10 (т. 1) и следните изисквания:
Чл. 12. Изисквания.
- Подходящ персонал и отговарящо на нуждите обзавеждане за държане на въпросните видове животни.
- Опити с животни могат да се извършват само под наблюдение на опитен експерт, от хора, притежаващи необходимите специални познания, изискуемия практичен опит и висок морал в тази работа.
- Животните трябва преди, по време на експеримента и след това да бъдат хранени и медицински обслужвани, съобразно последните достъпни знания в съответните области.
Чл. 13. Провеждане на опита.
В случай,че опитът може да причини нещо повече от лека болка, опитът трябва да се проведе с обща упойка и експериментът да бъде извършен в присъствието на опитни специалисти, съгласно чл.12 (т.2).
- Ако последиците от експеримента върху животното са значителна болка, страдание или голяма уплаха, тогава то не трябва да бъде подлагано на по-нататъшни експерименти.
- В случай, че след операцията животното може да продължи да живее, измъчвайки се безсмислено, то трябва да бъде безболезнено приспано, веднага щом целта на експеримента го позволи.
- Опитите могат да бъдат проведени с по-висши животни (гръбначни) само ако целта не може да бъде постигната с по-нисши видове.
Чл.14. Протокол.
- За всеки опит с животните, изискващ разрешение, трябва да се прави протокол, в който да се посочва целта, методът на изследването, евентуалното анестезиране, а също видът и броят на използваните животни.
- Протоколът трябва да се държи в продължение на две години на разположение на контролиращите органи.
Чл. 15. Процедура за издаване на разрешителни и надзор.
Областните управители определят процедурата за издаване на разрешителните и упражняват надзор върху държането на опитните животни. За тази цел те образуват комисия от специалисти и установяват техните задължения и правомощия.
Чл. 16. Консултативна комисия.
Правителството назначава комисия от специалисти, която консултира правителствената комисия за ветеринарното дело. Тя е също на разположението на областните управители, при които само понякога се подават молби за провеждане на опити с животни, за преценяване на молбите и определяна не сумите, които трябва да плащат институтите и лаборатории.
|
Мотивация
на д-р Орлин Драганов
|
В течение на много векове в нашата християнска култура винаги на първо място е било благосъстоянието на човека. На него и неговото благополучие е трябвало да се подчинява всичко. Но още в началото на XIX век в някои напреднали цивилизовани страни в Европа са били приети първите разпоредби в правораздаването в защита на животните (в Англия закон за защита на животните има още от 1829 г.). При това най-важните мотиви за приемането на тези разпоредби не е самата защита на животните, а най-вече грижата, че откритото измъчване на животните може да доведе до загрубяване на човека и деградация на обществото. С течение на времето тези разпоредби са били допълвани и развивани, за да достигнем до днешното състояние, при което цивилизованите държави да поставят като задължително условие за сътрудничество и присъединяване в международни организации, съответната страна да е ратифицирала международните конвенции за Защита на животните и да е приела съответен закон във вътрешното си законодателство, хармонизиран с международните конвенции.
България не прави изключение от тези изисквания.
Закон за защита на животните е необходим не само за запазването на живота и доброто състояние на животните, изхождайки от отговорността на човека към тях като същества, съпътстващи неговия живот, но и за запазването на човека от духовна деградация, до която го довежда безсмисленото насилие върху животните. Това създава и проблеми в обществото, произтичащи от липсата на такъв закон. Закон за защита на животните в другите страни съществува още от миналия век. Сега в края на ХХ век е крайно необходим и за нашата страна.
Ето защо на основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България, предлагам Народното събрание да разгледа и приеме разработения проект за Закона за защита на животите.
|