Make your own free website on Tripod.com
Закон за домашните животни и предпазване от скитащи животни

Държавен вестник на Република Италия от 30 август 1991

(Закон 281 от 14 август 1991 г.)


Съдържание: Чл. 1: Основни принципи
Чл. 2: Отношение към кучетата и другите домашни животни
Чл. 3: Правоспособност на регионите
Чл. 4: Правоспособност на общините
Чл. 5: Санкции
Чл. 6: Данъци и такси
Чл. 7: Анулиране на норми
Чл. 8: Институиране на фонд за актуализация на закона
Чл. 9: Финансово покритие
Заключение
Забележки към Чл.2, ал.2 от Закона:
  • Чл.86, Чл.87 и Чл. 91 от Правилника на ветеринарната медицина под № 320/1954
  • Чл. 727 от Наказателния Кодекс на Република Италия (малтретиране на животни)

  • Чл. 1:
    Основни принципи

    1. Държавата поощрява и възпитава защитата на животните, осъжда действията на жестокост спрямо тях, малтретирането им и изоставянето им, покровителства коректното съжителство между човека и животното и следи за здравеопазването и околната среда.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 2:
    Отношение към кучетата и другите домашни животни

    1. Контролът върху популациите на кучета и котки и ограничаването на раждаемостта им ще се осъществява посредством ветеринарните служби, като собственици на домашни животни или на приюти могат да посещават на собствени разноски ветеринарните амбулатории, оторизирани от киноложки общества и от общества на защитници на животните или частни кабинети.
    2. Скитащи кучета - намерени, хванати, настанени в общински приюти не могат да бъдат убивани.
    3. Хванати и задържани кучета не могат да бъдат подложени на експерименти
    4. Хванати скитащи, но татуирани животни се връщат на собственика им или на управителя на даден приют.
    5. Скитащи нетатуирани кучета трябва да бъдат татуирани и настанени в общински приюти. Ако не бъдат потърсени до 60 дни, могат да бъдат отстъпени на частни лица или асоциации, които дават гаранции за добро гледане и мерки срещу бяс, ехинококи и други заразни болести.
    6. Скитащи кучета, настанени в общински приюти, освен случаите, описани в Чл.86, Чл.87 и Чл.91 от Правилника на ветеринарната полиция, одобрени с Декрет на Президента от февруари 1954 г. под № 320 и следващите модификации, могат да бъдат убивани изключително с евтаназия, само от ветеринарни лекари, единствено ако са тежко и неизлечимо болни или са доказано опасни.
    7. Забранено е малтретирането на котки, които живеят на свобода.
    8. Котките, които живеят на свобода, се стерилизилат от компетентните медицински органи и се оставят на мястото, от където са взети.
    9. Котките, които живеят на свобода могат да бъдат убивани чрез евтаназия само ако са неизлечимо болни.
    10. Организациите за защита на животните, в сътрудничество с местните санитарни органи, се грижат за колониите котки, които живеят на свобода, осигуряват здравеопаването им и подпомагат тяхното оцеляване.
    11. Организациите за защита на животните могат да се грижат за структурите (Чл.1., ал.4) от санитарния контрол на ветеринарните власти.
    12. Структурите (Чл.1, ал.4) могат да държат срещу заплащане домашни кучета като гарантират спешна медицинска помощ за тях.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 3:
    Правоспособност на регионите

    1. Регионите създават свои закони до 6 месеца след влизането в сила на настоящия закон. При създаването на регистър за кучета към общините условието при записване в този регистър е да се отбележи знакът за разпознаване на кучето, а знакът да бъде татуиран върху кучето по безболезнен начин.
    2. Регионите трябва да задължат със свои закони, до 6 месеца от влизането в сила на настоящия закон, общинските структури, които да създадат проекти или да започнат преустройството на общинските приюти както и строителството на нови. Тези приюти трябва да гарантират добри условия за живот на животните, да се спазват санитаро-хигиенните норми и да са подчинени на местните ветеринарни власти. Регионалните закони определят критериите и условията за разпределението на общинските данъци за реализирането на гореказаното според тяхната компетентност.
    3. Регионите осъществяват, до 6 месеца от влизане в сила на настоящия закон, запознаване на природозащитните организации и ловните организации, които работят в региона, с програмата за предпазване от скитащи животни.
    4. Програмата по Чл.3, ал.3 предвижда намеса отнасяща се до:
      1. инициативи за информация, които да се развиват също и в училищна среда, с цел да се осъществява едно коректно отношение между човека и животните, с респект към техния живот и защита на околната среда;
      2. курсове за формиране и осъвременяване за местните организации, за персонала в региона и за санитарните органи, които ще работят към посочените в Чл.2, ал.3 приюти както и за доброволците - защитници на животните, които ще си сътрудничат с местните санитарни органи и с местните организации.
    5. С цел на защита на селскостопанското имущество, регионите обезщетяват стопанствата със загубата на селскостопански животни, причинени от скитащи и подивели кучета, потвърдени от местните ветеринарни власти.
    6. За реализиране на проектите от регионална компетентност, регионите могат да отделят сума, не по-голяма от 25% от отпуснатите средства по Министерския Декрет по Чл.2, ал.8. Останалата сума е определена за местните организации за реализиране и намеса, според тяхната компетентност.
    7. Регионите със специален статут - Болцано и Тренто ще приспособят своето законодателство с принципите на настоящия закон.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 4:
    Правоспособност на общините

    1. Общините - единични или асоциирани и общините в планините, да проведат преустройство на съществуващите общински приюти и да построят такива в съответствие с регионалните закони като използват данъците, предназначени за тази цел.
    2. Общинските ветеринарни служби към местните санитарни власти се приспособяват към обслужването на животните, дефинирани в Чл.2.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 5:
    Санкции

    1. Който изостави куче, котка или друго животно, живяло в неговия дом, се наказва с глоба от 300'000 лири до 1'000'000 лири.
    2. Който пропусне да регистрира своето куче в регистъра (виж Чл.3, т.1) се наказва с глоба от 150'000 лири.
    3. Който запише кучето си в регистъра, но пропусне да го татуира, се наказва с глоба от 100'000 лири.
    4. Който търгува с кучета или котки, с цел експерименти в нарушение с влезлите в сила закони, се наказва с глоба от 5'000'000 лири до 10'000'000 лири.
    5. Нарушението на ал.1 от Чл.727 на Наказателния Кодекс се наказва с минимум 500'000 до 3'000'000 лири.
    6. Доходите, произлизащи от наказанията по Чл.1, 2, 3, 4 се включват във фондовете за актуализиране на настоящия закон.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 6:
    Данъци и такси

    1. Всички собственици на кучета плащат годишен данък в общината в размер на 25'000 лири.
    2. Придобиването на куче с вече платен данък не се облага отново.
    3. Освободени от данъци са:
      1. кучета, дресирани за водачи на слепи хора и за охрана на сгради и земеделски стопанства;
      2. кучета, които пребивават временно (до 2 месеца) със стопаните си в общината и чиито данъци вече са платени;
      3. кучета-кърмачета до 2 месеца;
      4. кучета, служещи във войската и националната сигурност;
      5. кучета, приютени в пансиони на организации и асоциации, защитаващи животните, а не с цел печалба;
      6. кучета, принадлежащи на социално слаби хора, регистрирани като такива.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 7:
    Анулиране на норми

    (описва се кои глави и членовe от закона от 1931 г. отпадат)

    [ начало на страницата ] [ съдържание ]

    Чл. 8:
    Институиране на фонд за актуализация на закона

    1. Във финансовия бюджет за 1991 г. е създаден фонд за актуализация на настоящия закон към Министерството на здравеопазването. Предвидена е сума от 1'000'000'000 лири за 1991 г. и 2'000'000'000 лири за 1992 г.
    2. Министерство на здравеопазването със свой декрет ще разпределя годишно между регионите и автономните провинции - Болцано и Тренто - суми от фонда по Чл.1. Критериите за разпределение са определени от Министерството на здравеопазването с участието на Министерството на финансите, съгласно постоянната конференция за отношенията на регионите и провинциите в държавата.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    Чл. 9:
    Финансово покритие

    1. Финансовата тежест, произлизаща от настоящия закон, равна на 1'000'000'000 лири за 1991 г., 2'000'000'000 за 1992 г. и 2'000'000'000 за 1993 г. ще се поеме от постановлението за тригодишния бюджет 1991 - 1993 г. по нар. 6856 на Министерството на финансите от 1991 г., използвайки сумите по предпазване от скитащи животни.
    2. Министерството на финансите може да внесе със свои собствени декрети необходимите промени в бюджета.
    [ начало на страницата ] [ съдържание ]
    (Заключение)
    Настоящият закон, подпечатан с печат на държавата, ще бъде част от Сборника от нормативни актове на Република Италия.

    Задължителен е за всеки, както закон на държавата.

    Рим, 14 август 1991 г.

    Cossiga - Президент на Република Италия
    Andreotti - Министър-председател на Република Италия

    [ начало на страницата ] [ съдържание ]


    Забележки:
    Текстовете, които следват, имат за цел да улеснят четенето на закона.
    Тези текстове са останали непроменени.

    86-87-91
    Към Чл.2, ал.6 от Закона за защита на животните:
    Чл.86, 87 и 91 от Правилника на ветеринарната медицина под № 320/1954 са формулирани така:

    Чл. 86: Кучета и котки, които хапят хора и животни, да бъдат изолирани в общински приюти, държани под наблюдение 10 дни. Наблюдение в дома на собственика на животното може да бъде разрешено по искане на собственика, само ако това е случайно явление. В такъв случай заинтересованият трябва да декларира, че поема отговорност за охраната на животното и разходите за общинския ветеринар, който поема постоянно наблюдение. На постоянно наблюдение и изолация се подлагат и кучета и котки, които макар и да не хапят проявяват признаци на бяс. Уместно е тези мерки да се вземат и за други бозайници, които проявяват аналогични признаци. При поставяне на диагноза дори тези животни не бива да бъдат убивани ако опазването на живота им е осигурено без опасност за никого. През периода на наблюдение животните да не са подложени на лекуване чрез имунизация. В случай на доказан бяс, кметът заповядва избиване на засегнатите животни. Ако по време на наблюдението животното умре, преди ветеринарят да е уточнил диагнозата, се процедира с потвърдени от лаборатория диагнози. Забранено е одирането на животни, умрели от бяс. Унищожаването им става по смисъла на Чл.10 от настоящия Правилник. Изолаторът на животното трябва да бъде дезинфекциран.

    Чл. 87: Кучета и котки, признати за бясни или избягали, но с недоказан бяс, трябва да бъдат убити с разпоредба на кмета. Ако са ухапали човек или животно трябва преди това да се затворят в изолатор и наблюдават 10 дни. Все пак, по искане и на разноски на собственика, вместо животното да бъде убито, то може да бъде държано под възбрана в обществен изолатор или на друго разрешено за целта място, където не може да вреди. Наблюдението се извършва 6 месеца под строг ветеринарен контрол. За същия период (6 месеца) се наблюдават и животни с вероятност да бъдат заразени от признато за болно от бяс животно. Животни, ухапани от вероятно заразено от бяс животно, се изолират за десет дни. Ако в това време нападателят се окаже здрав, животните се пускат на свобода. Ако заразеното животно вероятно е било ваксинирано с противобясна ваксина, периодът на наблюдение може да се намали на 3 или 2 дни, ако заразяването е настъпило в периода на защита на противобясната ваксина. По време на лечението, животното се наблюдава в изолатор на общината или ветеринарни институти или университети. Ухапаните кучета и котки могат да бъдат местени по нормите на Чл.14 и 15 на настоящия Правилник само до 7 дни от ухапването. Ако животното умре в периода на наблюдение, се провеждат действия в съответствие с ал.5, 6, 7 на предшестващия член.

    Чл. 91: В случаите, когато заразата от бяс приеме застрашителни размери, Префектът може да заповяда на назначените служители или на силови органи да бъдат избити скитащите кучета и котки само ако изолирането им е невъзможно. Може да бъдат приложени и други мерки за прекратяване на заразата.

    Чл. 6 от Декрета на Президента на Републиката № 320/1954
    Директорите на Ветеринарни университети, експериментални зоопрофилактични институти, лаборатории за хигиена и профилактика и бактериологични лаборатории, които потвърждават диагнозите на първичните лаборатории за проявяването на инфекциозни заразни болести, трябва незабавно да информират ветеринарите, от които идва изследваният материал и незабавно да им връчат копие от медицинското заключение.

    [ начало на страницата ] [ съдържание ]


    Чл. 727 от Наказателния Кодекс на Република Италия:
    Малтретиране на животни

    Всяка жестокост към животни или подлагането им без необходимост на изключителна умора, изтезание или принуждаване към работа, за която не са пригодни поради болест или възраст се наказва с глоба от 500'000 до 3'000'000 лири. Същото наказание се прилага и на този, който с научна или учебна цел, на публично или открито място подлага живи животни на експерименти, които предизвикват отвращение и погнуса. Наказанието се увеличава ако животните се употребяват за игри и спектакли, в които са измъчвани и насилвани. В случаите, предвидени в първата част на този член, ако виновният е водач на животни, наказанието е отстраняване от упражняване на занаята, когато се отнасят за обичайни професионални нарушения на закона.

    [ начало на страницата ] [ съдържание ]



    Забележка на Преводача:
    1 Евро (EUR) по фиксирания курс на Европейската Централна Банка е равно на 1936.2 Италиански Лири (ITL)

    [ начало на страницата ] [ съдържание ]

    Превод от италиански език: Сима Инджова
    Published in the IWNS.org Website on October 10, 2001