(2) Законът урежда взаимоотношенията между държавата, природозащитниците (физически и юридически лица) и стопаните на животни.

(3) законът регулира социално-здравните въпроси, свързани с взаимоотношенията между човека и животните.

1. да го регистрира, ако видът му изисква това.
   
2. ежегодно да заплаща полагащия се данък, ако законът го предвижда;
   
3. да полага необходимите грижи за него, съобразно вида и физиологичните му нужди;
   
4. да не го оставя без контрол;
   
5. да осигурява нормални условия за транспортиране на животното, които не са опасни за живота му и не му причиняват наранявания или страдания;
   
6. при транспортирането му в обществени превозни средства да осигурява безопасност на пътуващите;
   
7. да взема мерки животното да не замърсява или унищожава околната среда;
   
8. да не допуска действия на животното, увреждащи чуждо имущество;
   
9. да взема мерки животното да не създава опасност за човека или за други животни.

(3) Освобождават се от данък стопани на животни, които са социално слаби и лица, които са взели за отглеждане бездомно животно.

(4) Стопанинът носи имуществена отговорност за причинените от животното му вреди по реда на ЗЗД.

1. да убива, измъчва, удря, прегазва, пренатоварва, преуморява, дразни, плаши или малтретира по какъвто и да е начин животни;
2. да подбужда по какъвто и да е начин към физическо унищожаване или мъчение на животни;
3. да предизвиква или да взема участие, пряко или косвено, в специално организиран бой между животни или преследване на едно животно от друго, освен при ловуване, което се урежда със закон;
4. да дрогира или допингира животни с цел повишаване на спортните им или други постижения или за промяна на външния им вид;
5. да използва животни за опити, освен в случаите по Чл.7;
6. да търгува с убити за целта животни, освен селскостопанските, отглеждани за храна и ловните трофеи;
7. да реже уши, опашки и други органи на животни, освен ако това не изисква здравословното им състояние или предназначение;
8. да обучава животни, ако обучението е свързано с болки или страдания за животните;
9. да принуждава животни към действия, които не са по техните сили;
10. да разхожда диви животни с цел сеанси и търговия;
11. да отглежда животни в условия или по начин, при който да си причинят наранявания, болка или смърт.

(2) Упойка не се изисква, когато:

1. сходни операции се извършват без упойка и при човека;
2. според ветеринарен лекар прилагането на упойка не е възможно или не е необходимо;
3. според ветеринарен лекар прилагането на упойка може да бъде по-болезнено от лечението.

1. безнадеждно болни животни;
2. животни с необратими изменения, предизвикващи постоянни болки и страдания;
3. нужда от прекратяване на остро заразно заболяване при животните, създаващо опасност за здравето или живота на човека;
4. приключване на опити по Чл.7, довели до необратими органни и тъканни изменения при животни;
5. животни с поведение, представляващо доказана опасност за здравето и живота на други животни и човека;
6. настояване на собственика, когато са налице някои от горните условия.

(3) Евтаназия се извършва само от ветеринарен лекар безболезнено или след упойка.

Чл. 6.
(1) Клане на животни се допуска:

1. при селскостопански животни, отглеждани за храна;
2. по препоръка на ветеринарен лекар;
3. за целите на регистрирани в Република България религиозни общества съгласно техните ритуали.

1. разпознаване или лечение на болести при човека и животните или за предпазване от тях;
2. тестване на вещества или продукти за тяхната безвредност за здравето на хората или животните.

(3) Опити с животни могат да бъдат извършвани само под наблюдение на експерт от лица, притежаващи необходимите специални познания. По време на опита, преди и след него, животните трябва да бъдат хранени и медицински обслужвани.

(4) Ако опитът може да причини нещо повече от лека болка, той се провежда след обща упойка.

(5) Ако последиците от опита са свързани със значителна болка, страдание или голяма уплаха за животното, то не трябва да бъде подлагано на други опити.

(6) Ако след опита животното продължава да живее страдайки, то трябва да бъде безболезнено умъртвено, веднага щом целта на опита позволява това.

Чл. 8.
(1) За всеки опит с животни, изискващ разрешение, се съставя протокол, в който се посочва целта, методът, видът на упойката, а също видът и броят на използваните животни.

(2) Протоколът се пази две години и се предоставя на контролните органи при поискване.

Чл. 9.
Опити върху животни могат да бъдат извършвани само:

1. в специализираните научни институти, занимаващи се с проверка, изследване на вещества и лекарствени препарати;
2. в биологическите факултети към ВУЗ - специалност Зоология;
3. във висшите медицински институти - ветеринарни и хуманни.

1. изпробване или разработване на оръжия, муниции или принадлежащите към тях устройства;
2. разработване на тютюневи изделия, перилни препарати и козметика;
3. изпробването на съоръжения или вещества за залавянето, пропъждането или държането на разстояние на животни.

(2) Размножаването им се ограничава чрез стерилизация.

Чл. 12.
(1) Общините изграждат приюти за бездомни животни с условия за отглеждане, лечение, стерилизиране, ваксиниране, обезпаразитяване и намиране на стопани. Статутът на приютите се определя с акт на Централната агенция за защита на животните. Евтаназия в приютите се допуска само при условията на Чл.5.

(2) Средствата за построяването и поддържането на приютите се осигуряват от фондовете по Чл.13, ал.1 и Чл.14, ал.4.

Чл. 13.
(1) Към всяка община се създава общински фонд за защита на животните. Средствата се набират от спонсориране, дарения, отчисления от бюджета, от постъпления от глобите по този закон и ежегодните данъци за притежаване на отделни видове животни.

(2) Постъпилите във фондовете средства се използват само според предназначението им.

(3) Всеки спонсор и дарител има право да проследи изразходването на средствата, които е внесъл във фонда.

(2) Централната агенция за защита на животните има следните правомощия:

1. контролира изпълнението на настоящия закон;
2. разработва и утвърждава актове по приложението на този закон и да следи за тяхното изпълнение.
3. координира цялостната дейност по защита на животните.
4. управлява фонда по Чл.14, ал.4, и контролира използването на целево постъпили финансови и материални средства (бюджетни, от спонсорство, дарения и др.) към фонда по Чл.13;
5. контролира лицензирането;
6. контролира дейността на приютите и пансионите за животни и лицензираните опитни бази;
7. налага глоби по Чл.15;
8. изготвя дългосрочни програми за решаване на проблемите с бездомните животни, координира и контролира нейното изпълнение.

(4) Към Централната агенция за защита на животните се създава национален фонд за защита на животните. Средствата за него се набират от спонсориране, дарения, отчисления от бюджета и др.

(2) Нарушенията по Чл.3, извършени с особена жестокост се наказват с глоба в размер не по-малък от двадесет и пет минимални работни заплати.

(3) Нарушенията по Чл.3, извършени с особена жестокост на обществени места или в присъствието на много хора се наказват с глоба не по-малка от тридесет минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление по Чл.325 от НК.

Чл. 16.
(1) Нарушението се констатира с акт по реда на ЗАНН. Актът се съставя от полицай или инспектор от общинска екологична служба.

(2) Актът може да бъде съставен и въз основа на показанията на двама очевидци.

(3) Кметът на общината издава наказателно постановление и определя глобата.

(4) В случаите, когато има данни за престъпление, кметът изпраща материалите на прокуратурата.

(5) Наказателното постановление се обжалва по реда на ЗАНН.

1. одиране, разчленяване или изкормване преди умъртвяването;
2. умъртвяване чрез удушване, обесване, разкъсване, смачкване и други подобни действия, извършени посредством механични приспособления;
3. умъртвяване чрез хвърляне в огън, агресивни среди, от големи височини или под движещи се превозни средства.

§ 3. Изпълнението на този закон се възлага на Министерството на околната среда и водите.

Предлаганият проект на Закон за защита на животните има за цел да бъде запълнена съществена празнота в системата от нормативни актове на Република България. Нашата страна остана почти единствената европейска държава без закон, регламентиращ разглежданата материя. Това е допълнително и твърде сериозно основание за неприемането на България в европейските структури. Достатъчно е да се посочи, че цивилизованите държави в Европа имат законодателство за защита на животните от началото на ХІХ в. - във Великобритания например законът датира от 1829 г.

Цел на законопроекта е да бъдат защитени животните, които, както се подчертава в повечето преамбюли на съответните закони на различните държави, "като хората са живи същества, чустващи болки и страдания и заслужаващи внимание, грижа и защита от страна на хората" (законите на Чехия, Израел, Англия, ФРГ, Швейцария, Кипър и прочие).

Това обаче не е единствената цел на предлагания законопроект. Друга, не по-маловажна цел, е да се осигури безопасността на хората, да се създадат условия за запазване на тяхното здраве и имущество от животните.

Тези основни цели определят съдържанието на разделите, уреждащи задълженията на стопаните на животни, забраняващи определени действия по отношение на животните, допустимите интервенции върху животните и условията, при които това е възможно, изчерпателно посочените случаи на разрешена евтаназия, клане на животни или опити с тях. Подчинен на посочените цели е и разделът за бездомните животни - ограничаване на тяхната популация, изграждане на приюти, осигуряване на средства за дейностите, свързани с тях и пр.

Основен принцип, за да бъде един закон работещ, е да има предвиден реален и действен механизъм за приложението му на практика. Цел на вносителя, поради това, е било създаването на ефективен, опростен и съобразен с българската действиетлност механизъм по неговот приложение. Органите по изпълнението на закона, все с оглед на ефективното му приложение, съчетават държавното и обещственото начало в тяхната организация и дейност.

Вносителят на законопроекта се е ръководил и от още един мотив, имащ отношение към хуманно-психологическата същност на всеки човек. Животните са част от ежедневието ни. Отношението към тях е критерий за нравствеността и ценностната система на обществото. Трайни и често необратими са последиците от жестоко, нехуманно третиране на животните върху психиката на човека и особено на децата. Грижата и закрилата на животните от хората провокира и съхранява най-човешкото у човека. С този акцент законопроектът отрежда достойно място на България сред цивилизованите страни в света. Приемането му от 38-то НС е решителна стъпка, която дели България от развитите, съвременни държави, към които искаме да продължим.

Представеният законопроект е рамков - за всички животни. Той трябва да служи като обща основа за бъдеща нормотворческа дейност по отношение на отделните животински видове.

При разработката на проектозакона е ползвано съответното законодателство на редица държави. Ръководни са били и международните конвенции за защита на животните и европейските директиви в регламентираната материя.

Гореизложеното дава основание да се предложи на 38-то НС да разгледа и приеме проекта за "Закон за защита на животните".