Make your own free website on Tripod.com
Animalawbg Project - Home IWNS.org > animalawbg > законодателство >
> Законопроект на Петър Георгиев (1998)
CNN.com

  -------- | новини | проектът | факти | законодателство | участие | форум | контакт | линкове | търсене | tribute

Закон за защита на животните (проект),
предложен от Петър Димов Георгиев (1998)

Вносител на закона с вх. № 854-01-25 - Петър Димов Георгиев на 12.03.1998 г., народен представител в 38-то Народно събрание от ПГ на СДС на основание Чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ до председателя на НС - г-н Йордан Соколов

Г-н Йордан Соколов с Разпоредба № 850-01-67/13.03.1998 г. разпределил законопроекта на следните постоянни комисии:

Водеща комисия:

  • Комисия по опазване на околната среда и водите

    Комисии:

  • Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа
  • Комисия по здравеопазването, младежта и спорта


    Съдържание: Раздел 1: Цел на закона
    Раздел 2: Задължения на стопаните на животните
    Раздел 3: Защита на животните
    Раздел 4: Интервенция върху животни
    Раздел 5: Евтаназия и клане на животни
    Раздел 6: Опити с животни
    Раздел 7: Грижа за бездомните животни
    Раздел 8: Органи по приложението на закона
    Раздел 9: Административно-наказателни разпоредби
    Раздел 10: Преходни и заключителни разпоредби
    Мотивация на Петър Д. Георгиев

    Раздел 1:
    Цел на закона

    Чл. 1.
    (1) Този закон защитава животните срещу жестокост, увреждане на здравето или безпричинното им умъртвяване.

    (2) Законът урежда взаимоотношенията между държавата, природозащитниците (физически и юридически лица) и стопаните на животни.

    (3) законът регулира социално-здравните въпроси, свързани с взаимоотношенията между човека и животните.

    начало на страницата  съдържание

    Раздел 2:
    Задължения на стопаните на животните

    Чл. 2.
    (1) Стопанинът на животно е длъжен:
    1. да го регистрира, ако видът му изисква това.
    2. ежегодно да заплаща полагащия се данък, ако законът го предвижда;
    3. да полага необходимите грижи за него, съобразно вида и физиологичните му нужди;
    4. да не го оставя без контрол;
    5. да осигурява нормални условия за транспортиране на животното, които не са опасни за живота му и не му причиняват наранявания или страдания;
    6. при транспортирането му в обществени превозни средства да осигурява безопасност на пътуващите;
    7. да взема мерки животното да не замърсява или унищожава околната среда;
    8. да не допуска действия на животното, увреждащи чуждо имущество;
    9. да взема мерки животното да не създава опасност за човека или за други животни.
    (2) Право за отглеждане, развъждане, обучение и търговия с животни се придобива след лицензиране по съответния ред.

    (3) Освобождават се от данък стопани на животни, които са социално слаби и лица, които са взели за отглеждане бездомно животно.

    (4) Стопанинът носи имуществена отговорност за причинените от животното му вреди по реда на ЗЗД.

    начало на страницата  съдържание

    Раздел 3:
    Защита на животните

    Чл. 3.
    Никой няма право:
    1. да убива, измъчва, удря, прегазва, пренатоварва, преуморява, дразни, плаши или малтретира по какъвто и да е начин животни;
    2. да подбужда по какъвто и да е начин към физическо унищожаване или мъчение на животни;
    3. да предизвиква или да взема участие, пряко или косвено, в специално организиран бой между животни или преследване на едно животно от друго, освен при ловуване, което се урежда със закон;
    4. да дрогира или допингира животни с цел повишаване на спортните им или други постижения или за промяна на външния им вид;
    5. да използва животни за опити, освен в случаите по Чл.7;
    6. да търгува с убити за целта животни, освен селскостопанските, отглеждани за храна и ловните трофеи;
    7. да реже уши, опашки и други органи на животни, освен ако това не изисква здравословното им състояние или предназначение;
    8. да обучава животни, ако обучението е свързано с болки или страдания за животните;
    9. да принуждава животни към действия, които не са по техните сили;
    10. да разхожда диви животни с цел сеанси и търговия;
    11. да отглежда животни в условия или по начин, при който да си причинят наранявания, болка или смърт.
    начало на страницата  съдържание
    Раздел 4:
    Интервенция върху животни

    Чл. 4.
    (1) Всяка интервенция върху животно, която му причинява болка, може да се провежда само след упойка, приложена от специалист.

    (2) Упойка не се изисква, когато:

    1. сходни операции се извършват без упойка и при човека;
    2. според ветеринарен лекар прилагането на упойка не е възможно или не е необходимо;
    3. според ветеринарен лекар прилагането на упойка може да бъде по-болезнено от лечението.
    начало на страницата  съдържание
    Раздел 5:
    Евтаназия и клане на животни

    Чл. 5.
    (1) Eвтаназия се допуска при:
    1. безнадеждно болни животни;
    2. животни с необратими изменения, предизвикващи постоянни болки и страдания;
    3. нужда от прекратяване на остро заразно заболяване при животните, създаващо опасност за здравето или живота на човека;
    4. приключване на опити по Чл.7, довели до необратими органни и тъканни изменения при животни;
    5. животни с поведение, представляващо доказана опасност за здравето и живота на други животни и човека;
    6. настояване на собственика, когато са налице някои от горните условия.
    (2) Основанията по горната алинея трябва да бъдат документирани с протокол, подписан от ветеринарен лекар и упълномощен представител на Централната агенция за защита на животните.

    (3) Евтаназия се извършва само от ветеринарен лекар безболезнено или след упойка.

    Чл. 6.
    (1) Клане на животни се допуска:

    1. при селскостопански животни, отглеждани за храна;
    2. по препоръка на ветеринарен лекар;
    3. за целите на регистрирани в Република България религиозни общества съгласно техните ритуали.
    (2) Клане на животни се извършва по най-бързия и възможно безболезен начин или след предварително зашеметяване.

    начало на страницата  съдържание

    Раздел 6:
    Опити с животни

    Чл. 7.
    (1) Опити с животни могат да бъдат извършвани само след обоснован проект, че необходимите данни не могат да се получат по друг начин и са от изключителна важност за:
    1. разпознаване или лечение на болести при човека и животните или за предпазване от тях;
    2. тестване на вещества или продукти за тяхната безвредност за здравето на хората или животните.
    (2) Опитите с по-висши (гръбначни) животни са допустими само ако целта не може да бъде постигната с по-нисши видове.

    (3) Опити с животни могат да бъдат извършвани само под наблюдение на експерт от лица, притежаващи необходимите специални познания. По време на опита, преди и след него, животните трябва да бъдат хранени и медицински обслужвани.

    (4) Ако опитът може да причини нещо повече от лека болка, той се провежда след обща упойка.

    (5) Ако последиците от опита са свързани със значителна болка, страдание или голяма уплаха за животното, то не трябва да бъде подлагано на други опити.

    (6) Ако след опита животното продължава да живее страдайки, то трябва да бъде безболезнено умъртвено, веднага щом целта на опита позволява това.

    Чл. 8.
    (1) За всеки опит с животни, изискващ разрешение, се съставя протокол, в който се посочва целта, методът, видът на упойката, а също видът и броят на използваните животни.

    (2) Протоколът се пази две години и се предоставя на контролните органи при поискване.

    Чл. 9.
    Опити върху животни могат да бъдат извършвани само:

    1. в специализираните научни институти, занимаващи се с проверка, изследване на вещества и лекарствени препарати;
    2. в биологическите факултети към ВУЗ - специалност Зоология;
    3. във висшите медицински институти - ветеринарни и хуманни.
    Чл. 10.
    Не се допускат опити върху животни за:
    1. изпробване или разработване на оръжия, муниции или принадлежащите към тях устройства;
    2. разработване на тютюневи изделия, перилни препарати и козметика;
    3. изпробването на съоръжения или вещества за залавянето, пропъждането или държането на разстояние на животни.
    начало на страницата  съдържание
    Раздел 7:
    Грижа за бездомните животни

    Чл. 11.
    (1) Грижата за бездомните животни се осигурява от държавата и обществото.

    (2) Размножаването им се ограничава чрез стерилизация.

    Чл. 12.
    (1) Общините изграждат приюти за бездомни животни с условия за отглеждане, лечение, стерилизиране, ваксиниране, обезпаразитяване и намиране на стопани. Статутът на приютите се определя с акт на Централната агенция за защита на животните. Евтаназия в приютите се допуска само при условията на Чл.5.

    (2) Средствата за построяването и поддържането на приютите се осигуряват от фондовете по Чл.13, ал.1 и Чл.14, ал.4.

    Чл. 13.
    (1) Към всяка община се създава общински фонд за защита на животните. Средствата се набират от спонсориране, дарения, отчисления от бюджета, от постъпления от глобите по този закон и ежегодните данъци за притежаване на отделни видове животни.

    (2) Постъпилите във фондовете средства се използват само според предназначението им.

    (3) Всеки спонсор и дарител има право да проследи изразходването на средствата, които е внесъл във фонда.

    начало на страницата  съдържание

    Раздел 8:
    Органи по приложението на закона

    Чл. 14.
    (1) Към Министерството на околната среда и водите се създава Централна агенция за защита на животните с председател заместник-министър на Министерството на околната среда и водите и членове - представители на Министерство на земеделието, аграрната реформа и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и представители на природозащитни организации.

    (2) Централната агенция за защита на животните има следните правомощия:

    1. контролира изпълнението на настоящия закон;
    2. разработва и утвърждава актове по приложението на този закон и да следи за тяхното изпълнение.
    3. координира цялостната дейност по защита на животните.
    4. управлява фонда по Чл.14, ал.4, и контролира използването на целево постъпили финансови и материални средства (бюджетни, от спонсорство, дарения и др.) към фонда по Чл.13;
    5. контролира лицензирането;
    6. контролира дейността на приютите и пансионите за животни и лицензираните опитни бази;
    7. налага глоби по Чл.15;
    8. изготвя дългосрочни програми за решаване на проблемите с бездомните животни, координира и контролира нейното изпълнение.
    (3) Централната агенция за защита на животните осъществява правомощията си непосредствено и чрез упълномощени представители.

    (4) Към Централната агенция за защита на животните се създава национален фонд за защита на животните. Средствата за него се набират от спонсориране, дарения, отчисления от бюджета и др.

    начало на страницата  съдържание

    Раздел 9:
    Административно-наказателни разпоредби

    Чл. 15.
    (1) Нарушения по този закон се наказват с глоба в размер от една до петдесет минимални работни заплати.

    (2) Нарушенията по Чл.3, извършени с особена жестокост се наказват с глоба в размер не по-малък от двадесет и пет минимални работни заплати.

    (3) Нарушенията по Чл.3, извършени с особена жестокост на обществени места или в присъствието на много хора се наказват с глоба не по-малка от тридесет минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление по Чл.325 от НК.

    Чл. 16.
    (1) Нарушението се констатира с акт по реда на ЗАНН. Актът се съставя от полицай или инспектор от общинска екологична служба.

    (2) Актът може да бъде съставен и въз основа на показанията на двама очевидци.

    (3) Кметът на общината издава наказателно постановление и определя глобата.

    (4) В случаите, когато има данни за престъпление, кметът изпраща материалите на прокуратурата.

    (5) Наказателното постановление се обжалва по реда на ЗАНН.

    начало на страницата  съдържание

    Раздел 10:
    Преходни и заключителни разпоредби

    § 1. Под "особена жестокост" по смисъла на този закон се разбира:
    1. одиране, разчленяване или изкормване преди умъртвяването;
    2. умъртвяване чрез удушване, обесване, разкъсване, смачкване и други подобни действия, извършени посредством механични приспособления;
    3. умъртвяване чрез хвърляне в огън, агресивни среди, от големи височини или под движещи се превозни средства.
    § 2. Собственик по смисъла на този закон е лицето, което притежава паспорт на животното и квитанция за платен данък.

    § 3. Изпълнението на този закон се възлага на Министерството на околната среда и водите.

    начало на страницата  съдържание

    Мотивация
    на Петър Георгиев, народен представител в 38-то Народно Събрание, ПГ на СДС

    Мотиви на Петър Георгиев

    Предлаганият проект на Закон за защита на животните има за цел да бъде запълнена съществена празнота в системата от нормативни актове на Република България. Нашата страна остана почти единствената европейска държава без закон, регламентиращ разглежданата материя. Това е допълнително и твърде сериозно основание за неприемането на България в европейските структури. Достатъчно е да се посочи, че цивилизованите държави в Европа имат законодателство за защита на животните от началото на ХІХ в. - във Великобритания например законът датира от 1829 г.

    Цел на законопроекта е да бъдат защитени животните, които, както се подчертава в повечето преамбюли на съответните закони на различните държави, "като хората са живи същества, чустващи болки и страдания и заслужаващи внимание, грижа и защита от страна на хората" (законите на Чехия, Израел, Англия, ФРГ, Швейцария, Кипър и прочие).

    Това обаче не е единствената цел на предлагания законопроект. Друга, не по-маловажна цел, е да се осигури безопасността на хората, да се създадат условия за запазване на тяхното здраве и имущество от животните.

    Тези основни цели определят съдържанието на разделите, уреждащи задълженията на стопаните на животни, забраняващи определени действия по отношение на животните, допустимите интервенции върху животните и условията, при които това е възможно, изчерпателно посочените случаи на разрешена евтаназия, клане на животни или опити с тях. Подчинен на посочените цели е и разделът за бездомните животни - ограничаване на тяхната популация, изграждане на приюти, осигуряване на средства за дейностите, свързани с тях и пр.

    Основен принцип, за да бъде един закон работещ, е да има предвиден реален и действен механизъм за приложението му на практика. Цел на вносителя, поради това, е било създаването на ефективен, опростен и съобразен с българската действиетлност механизъм по неговот приложение. Органите по изпълнението на закона, все с оглед на ефективното му приложение, съчетават държавното и обещственото начало в тяхната организация и дейност.

    Вносителят на законопроекта се е ръководил и от още един мотив, имащ отношение към хуманно-психологическата същност на всеки човек. Животните са част от ежедневието ни. Отношението към тях е критерий за нравствеността и ценностната система на обществото. Трайни и често необратими са последиците от жестоко, нехуманно третиране на животните върху психиката на човека и особено на децата. Грижата и закрилата на животните от хората провокира и съхранява най-човешкото у човека. С този акцент законопроектът отрежда достойно място на България сред цивилизованите страни в света. Приемането му от 38-то НС е решителна стъпка, която дели България от развитите, съвременни държави, към които искаме да продължим.

    Представеният законопроект е рамков - за всички животни. Той трябва да служи като обща основа за бъдеща нормотворческа дейност по отношение на отделните животински видове.

    При разработката на проектозакона е ползвано съответното законодателство на редица държави. Ръководни са били и международните конвенции за защита на животните и европейските директиви в регламентираната материя.

    Гореизложеното дава основание да се предложи на 38-то НС да разгледа и приеме проекта за "Закон за защита на животните".

    начало на страницата  съдържание

    Published in the IWNS.org Website on October 15, 2001