Чл. 2.
С оглед приложението на този закон животните се разделят на четири категории:
1. стопански животни,
2. домашни животни,
3. безстопанствени животни,
4. диви животни.

Чл. 3.
Стопански животни са тези, които обичайно се използват от собственика си като източник за доход или за придобиване на продукти - мляко, месо, вълна, кожа, яйца, пера и други или се отглеждат за образователни и научни цели.

Чл. 4.
Домашни животни са тези, които живеят заедно със своя собственик и под негов надзор в неговото жилище или прилежащите му сгради.

Чл. 5.
Безстопанствени животни са тези стопански или домашни животни, които по една или друга причина са останали без собственик.

Чл. 6.
Диви животни са тези, които обитават естествена природна среда. Такива са също животните, родени и отгледани в зоопаркове, циркове и други специализирани заведения.

Чл. 7.
Отношенията с дивите животни се регламентират със специален закон. Те не могат да се отглеждат като домашни животни.

Чл. 9.
(1) Собственикът е длъжен да регистрира животното по предвидените и да заплаща изискващите се такси съгласно този закон и наредбите и правилниците, свързани с неговото предлагане.
(2) Всяко домашно животно има ветеринарен паспорт. Те носят на удобно място предмет с индентификация на техния собственик.

Чл. 10.
(1) Лицето, което отглежда животно, не трябва да пречи на свободата му на движение чрез причиняване на болки или увреждания за животното.
(2) На животното, което е вързано или затворено за продължително време, трябва да му бъде осигурено достатъчно пространство, съобразно физиологичните и етологичните му нужди.

Чл. 11.
(1) Контролът върху изпълнението на разпоредбите на Чл.8, 9 и 10 се осъществява от ветеринарните служби, общинската администрация и лицата, упълномощени от Централната комисия по защита на животните.
(2) Общинските съвети могат с решения да забраняват отглеждането на вид или порода животни на своя територия.

Чл. 12.
(1) Развъдници на кучета и котки, приюти за животни, пансиони и тържища, се разкриват и експлоатират само след разрешение и надзор от общината, на чиято територия се намират.
(2) Дейността на зоопаркове, резервати, волиери, делфинариуми и увеселителни заведения се извършва под надзор, осъществяван от лицата, упълномощени от Централната комисия по защита на животните и от ветеринарните служби.
(3) Подлежащите на надзор обстоятелства се определят с правилника, издаден от Министерския съвет.

Чл. 13.
(1) Забранено е отглеждането на диви животни извън зоологическите градини, резервати, циркове, волиери и делфинариуми.
(2) Отгледаните в горепосочените заведения животни могат да бъдат отстъпвани или превозвани до други такива заведения.

Чл. 14.
[...]

Чл. 15.
(1) Всеки гражданини е длъжен да съобщава на общинската администрация в седемдневен срок за забелязани безстопанствени животни.
(2) В тридневен срок от съобщението общинската администрация улавя съгласно Чл.1, ал.2 на този закон животното и го поверява според възможността:
a) на грижите на лице, което се задължава да му предоставя прехрана и местообитание, или
б) на приют за животни, или
в) на зоопарк, или
г) на резерват.

Чл. 16.
(1) Общинската администрация, след решение на Общинския съвет, може да определи приют, в който животното незабавно да бъде предавано от намерилото го лице.
(2) Общинският съвет приема наредба, с която регламентира условията за отглеждане на домашни животни, дейността на посочените в Чл.12, ал.1 заведения, както и лицата, натоварени с изпълнението на задължението по улавяне и предаване на животните.

Чл. 17.
(1) Животно, поверено на приют, зоопарк или резерват, не може да бъде убивано. В деседневен срок от настаняването му в такова заведение то трябва да се държи на разположение на своя собственик.
(2) Когато общинската администрация е поверила животното на грижите на лице по Чл.15, ал.2/б, то е длъжно да го пази на разположение на собственика за тридесет дни.
(3) При изтичането на сроковете по ал.1 и по ал.2, ако животното не е било потърсено от своя притежател, отглеждащият придобива правото на собственост върху животното.
(4) Ако притежателят е потърсил животното преди изтичането на сроковете, той е длъжен да обезщети разходите по настаняване, изхранване и пазене на животното до деня на вземането му от отглеждащото го лице или заведение.
(5) След изтичане на сроковете по ал.1, към животното се прилага стерилизация.

Чл. 18.
Ако животното не може да бъде настанено според изискванията на Чл.16, ал.1 и 2, кметът на общината може да разреши умъртвяването му съобразно указанията на ветеринарната служба и Глава 4 на закона.

Чл. 20.
Лица под 16 г. възраст могат да придобиват собственост върху животни само с изричното съгласие на своите родители, настойници или попечители.

Чл. 21.
(1) Лицата, които извършват търговия с животни, трябва да уведомят ветеринарните служби за дейността си в едномесечен срок и да получат разрешение.
(2) Физическо или юридическо лице, което търгува с животни в развъдници, трябва да води отчетност за покупките и продажбите на животните, както и документация за техния произход.
(3) Ветеринарната служба контролира изпълнението на изискванията за отглеждане по Глава 2. При сериозни повтарящи се нарушения, тя информира Централната комисия по защита на животните за отнемане на разрешението.

Чл. 23.
(1) Пълната или частична ампутация на части от тялото на животно е забранена, освен ако е необходима според мнението на ветеринарен лекар. (2) В правилника по Чл.12, ал.3, Министерският съвет може да разреши извършването на ампутации, с оглед полезната употреба на животното или за ограничаване размножаването на определени животински видове.

Чл. 24.
(1) Животни могат да бъда умъртвявани само от лица с необходимата квалификация, съобразно най-безболезнения метод.
(2) Умъртвяването трябва да се извършва само след упойване или зашеметяване, освен при необходимост или непреодолима сила.
(3) И при случаите на умъртвяване без упойка и зашеметяване, трябва да се използва най-подходящият, най-бърз и най-безболезнен метод.

Чл. 25.
(1) Клането на стопански животни може да се извършва само след зашеметяване.
(2) Клането по необходимост се извършва в специални кланици в присъствие на ветеринарен лекар.
(3) При религиозни обреди клането се осъществява в специални кланици от упълномощени свещенослужители на съответната религия.

Чл. 27.
(1) Опит може да се извършва само в лаборатории, които са получили разрешение от Централната комисия по защита на животните, разполагат със специализиран персонал и подходящо оборудване, съответстващо на броя и вида на използаните животни.
(2) В правилника по Чл.12, ал.3 се уточнявят изискванията, на които лабораторията трябва да отговаря, за да получи разрешение от Централната комисия по защита на животните.

Чл. 28.
(1) Лабораторните животни трябва да бъдат отглеждани съобразно изискванията на Глава 2.
(2) Лабораториите трябва да посочат ветеринар, натоварен с грижата по здравна защита на животните.

Чл. 29.
(1) Опитите върху животни, които предизвикват болки или увреждания, трябва да се извършват под упойка, освен ако анестезирането предизвиква болки или увреждания, по-тежки от причинените от опита.
(2) Изискването за анестезиране отпада, ако научната цел изключва упойката. Възможността за такъв опит трябва да бъде посочена в декларацията за лиценз по Чл.27, ал.1.
(3) Животното може да бъде използвано само един път, освен ако повторението е част от опита.
(4) Когато животното не може да оцелее с болките или уврежданията, причинени от опита, трябва да бъде умъртвено по безболезнен начин.

Чл. 30.
Директорът на лабораторията отговаря за изпълнението на условията за закрила на опитните животни и за подаването на справки, изисквани от Министерския съвет или Централната комисия по защита на животните.

Чл. 31.
Ръководителят на опита отговаря за опитите върху животни, които осъществява. Той трябва да е с висше медицинско, ветеринарно, биологическо или фармацевтично образование.

Чл. 32.
В правилника по Чл.12, ал.3 Министерският съвет определя образците на документите, необходими за извършване на опита и описване на резултатите му.

Чл. 34.
Централната комисия по защита на животните има следните задачи:
а) обсъжда, координира и контролира защитата на животните,
б) води отчетност за опитните животни,
в) издава и отнема лицензи на развъдниците и лабораториите, извършващи опити с животни,
г) следи за изпълнение на закона в местата, където се отглеждат животни.

Чл. 35.
(1) Централната комисия може да упълномощи определени лица да извършват проверки в местата, където се отглеждат животни.
(2) С правомощия за контрол разполагат и ветеринарните служби.
(3) За проверките лицата съставят протоколи, които имат сила до доказване на противното. Те имат право на свободен достъп до всички места, където се отглеждат или използват живи животни.

Чл. 37.
Който организира битки между животни или упражнения по стрелба върху тях, участва в такива с животни или организира залагания за резултатите, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лв.

Чл. 38.
Който изоставя едно животно с цел да се оттърве от него, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 39.
(1) Който извършва интервенции, причиняващи болки и увреждания на едно животно в нарушение на Чл.23, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв.
(2) Същото наказание се налага и на този, който извършва забранени ампутации.

Чл. 40.
Който извършва опити върху животни в нарушение на разпоредбите на Глава 5, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв.

Чл. 41.
Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. Лицето, което:

1. предписва на едно животно вещества, които имат за цел да увеличат изкуствено неговите способности,
2. налага на едно животно работа, явно не съответстваща на неговите естествени способности,
3. използва едно животно за целите на дресировка, участие във филм, реклама и подобни действия, до степен, при която е очевидно, че животното изпитва болки или получава увреждания,
4. дава на едно животно вещество, което може да му причини болки или увреждания, осен по медицински съображения или за опити,
5. в нарушение на Чл.19 предоставя животно на лице под 16 годишна възраст.

Чл. 43.
(1) Актът за установяване на нарушението се извършва от ветиринарните служби, органите на общинската администрация и лицата, упълномощени за това от Централната комисия.
(2) Наказателните постановления за глоба се издават от председателя на Централната комисия.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по ЗАНН.

Два са най-важните мотива, провокирали внасянето на този законопроект. Първо, нашето общество вече има морална нужда от него, и второ, това е една макар и малка, но нужна стъпка към Европа. Основната цел е да се регламентират отношенията човек-жива природа, но не в екологичен аспект, а в хуманитарен.

Голямата и неконтролируема популация на безстопанствени животни особено в големите градове поражда значителни социално-здравни проблеми. Намаляване броя на безстопанствените животни, регулиране на отглеждането на домашните животни и внушаване на хуманно отношение към всички живи същества са очакваните резултати.

Широко известни са големият авторитет и силното влияние в Европа и света на дружествата за защита на животните. Разбирането, че животните също като хората изпитват и болка и страдание е вече общоприета норма на поведение. Не трябва да се допуска егоистичният стремеж на някои хора към самоизява (домашното отглеждането на неприспособени за това животни) да носи страдание за животните и да е заплаха към околните. В това отношение имаме да извървим дълъг път. Използвайки съществуващия опит - законопроектът е разработен основно на базата на съществуващото германско и белгийско законодателство - и общия ни стремеж към Европа, трябва да изминем този дълъг път за кратко време.

Вносител:
Александър Хаджийски,
Народен представител от ПГ на СДС